Новият председател на БАН: Няма знание без икономика

- Господин Додунеков, бизнесът инвестира в научноизследователска и развойна дейност три пъти по-малко от средното за ЕС. Какво ще направите, като председател на БАН, това да се промени?

- Българският бизнес има дългогодишни традиции в общуването с БАН, които бяха нарушени от преструктурирането на обществено-икономическите отношения. Напоследък се наблюдава стремеж и от двете страни – и от бизнеса, и от академията, за тяхното възстановяване.

- Какво ще спечелят бизнесът и БАН от разширяване на партньорството?

- Ние имаме общи интереси, постановени от Лисабонската стратегия и залегнали в Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Икономиката на знанието няма как да се развие без участието на академията. Няма и знание без икономика. От бизнеса се очакват да дойдат свежите идеи за иновативни проекти, защото той изпитва проблеми в редица области. А академията има ресурс да ги реши като предложи нови разработки във вид на иновации, технологии и софтуерни продукти.

- Къде е мястото на БАН в отношенията образование-изследвания-иновации?

- Необходимо е институционално сближаване с висшите училища, което ще гарантира възпроизводството на научни кадри. Съвременните научни изследвания имат една много сложна технология. Важен елемент от нея е подготовката на следващото поколение академични кадри, които ще се занимават непосредствено с научно-приложни изследвания. Става дума за кадри, способни да обучават студенти и да ги подготвят за изследователи. Съгласете се, че това няма как да става поотделно в академията и във висшите училища. Пътят е към тясно сътрудничество.

- В академията работят предимно изследователи над 45-годишна възраст. Така ли трябва да бъде? Какво ще направите за да стане науката по-атрактивна за младите хора?

- Свидетели сме на миграция на млади хора от България. Академията не може да бъде извадена от контекста на този национален проблем . Ние се стремим да направим професията научен работник атрактивна. Но бихме искали и да усещаме решителната подкрепа на държавата. Ще ви дам само един пример без да влизам в подробности. Стипендията за редовен докторант у нас е около 200 евро, а в някои страни десет пъти по толкова. И какво като имаме прекрасна инфраструктурата– добре оборудвани лаборатории, авторитетни учители, които могат да обучат младите хора в кратки срокове, щом стандартът ни е много нисък. В чужбина младите хора имат възможност не само да се развиват, но и да помагат на близките си.

- Как проблемът с „изтичането на мозъци“ може да бъде преодолян? И може ли България да привлича мозъци?

- Зад всичко това трябва да стои огромен ресурс. Първо Законът за кариерното развитие на академичния състав дава възможност за привличане на чуждестранни специалисти. В ЕС важи директивата за свободно движение на кадри и не е необходимо съгласуване с Министерството на труда и социалната политика. Научните работници могат директно да кандидатстват за позиции в академията и в университетите. Да, ние предлагаме професионален комфорт – най- добрата библиотека в Югоизточна Европа, отделен кабинет, бюро, интернет връзка… но жизненият стандарт е нисък. Даже хора от развиващи се страни, гледат по на запад. В много редки случаи сме успявали да привлечем научни работници. В Института по математика и информатика назначих двама германци. Единият от тях доста дълго работи като доцент, но все пак бе изкушен от едно предложение от Ирландия и сега е там. Ние все още имаме една добра образователна система. Въпреки че много често критикуваме българските висши учебни заведения те поддържат доста добър стандарт на образование, поне в областите, които аз добре познавам. Аз не виждам сериозен дефицит на интелект в страната. Каналите за получаване на научна информация са изключително бързи и ако ние поддържаме това добро ниво на чуваемост и възможности за усвояване, нещата с привличане на чужди експерти до голяма степен се компенсират.

- Каква ще бъде ролята на БАН в бъдещия „София тех парк” и новите технологични паркове, за които говори президентът Плевнелиев?

- Според мен беше крайно време да се пристъпи към изграждането на такива структури, защото това са местата където бизнесът и науката си дават директна среща. И аз съм сигурен, че с помощта на БАН „София тех парк“ ще се случи. Нещо повече – „София тех парк“ не може да се случи без БАН. В десетки направления на своите научни изследвания академията е готова за преки контакти с индустрията. Вече има десетки такива контакти не само с български, но и с чуждестранни фирми. Ако сканирате сайтовете на БАН, ще намерите десетки примери за това, което току що ви казах.

АКАД. СТЕФАН ДОДУНЕКОВ е председател на Българската академия на науките. Допреди месец, когато бе избран на този пост, той бе директор на Института по математика и информатика към БАН. Той е председател на УС на Съюза на математиците в България. Президент е на MathSociety of South-EasternEurope. Става професор през 1990 г. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2004 г. От 2008 г. е академик. Преподавал в Софийския университет, Великотърновския университет, Бургаския свободен университет, Югозападния университет в Благоевград и др. Водил е курсове в Линчьопинг, Гьотеборг, Улм, Делфт. Автор е на 124 научни труда, 3 книги, 12 учебника и учебни пособия. Цитиран е над 600 пъти. Член е на InformationTheorySociety, American MathematicalSociety, CombinatorialSocietyinChina.