От нея ентусиазма, от мен логистичната подкрепа

Нежната сила на бизнеса

Лидери, мениджъри, предприемачи, съдружници, директори или просто колеги. Жените в бизнеса се намират на всяко едно от йерархичните стъпала на компанията. И доказват себе си с професионализъм, амбиция и постигнати резултати. Но каква е мъжката гледна точка?Представяме ви позицията на Станислав Стоянов, социолог, съдружник с Боряна Димитрова в Alpha Research.

Като говорим за партньорски отношения, на мен като социолог ми е интересно доколко е популярно равностойното партньорство в България. Не само между мъж и жена, а и в останалите конфигурации - жена-жена и мъж-мъж. Ние с Боряна Димитрова сме 50/50 от самото начало на нашето съдружие и това не подлежеше на никакво съмнение. Други колеги, с които сме се съветвали тогава, казваха, че по-добър и работещ вариант е поне единият да има 1% отгоре. И когато стане въпрос за нещо, по което няма категорично мнение, единият все пак да може да вземе решение. Нашата концепция беше, че ако се стигне до момент единият да се налага над другия, значи нещо се е счупило между нас и нещата не са вече толкова партньорски.

В този смисъл искам да кажа, че мога да говоря за Боряна като за партньор изобщо, а не като за жена партньор. Ако все пак трябва да отлича някаква специфична характеристика за нея като жена мениджър, си мисля, че жените имат по-различно усещане от мъжете в дадена ситуация докъде може да се стигне, кога можеш да приемеш, че няма смисъл повече да опитваш едно нещо. Жените са по-настоятелни и в някакъв смисъл по-агресивни. Но май това е единственото, за което бих говорил през призмата мъже-жени в бизнеса. А иначе всичко останало е въпрос на характер, лични качества, особености. Определено това, което мога да отбележа като нейна основна характеристика, е, че тя е много амбициозна, което изключително ми импонира. Много е важно според мен във всяко едно партньорство - било лично, било бизнес - поне единият да е много амбициозен. Освен това е важно една компания да се идентифицира с едно лице. Една марка - един човек. И така във времето логично се получи, че Боряна стана лицето на Alpha Research. Но публичността е свързана с много голяма отговорност и не всеки може да се справи с това. Публичността е въпрос и на компетентност - определено Боряна ме води като опит, като практика и през всичките тези години винаги съм се възхищавал на аналитичните й способности. И ако става въпрос например за някакво интервю, лично аз винаги съм предпочитал тя да вземе отношение, защото пак казвам - важна е марката Alpha Research, публичният ни имидж, а не моята лична популярност.

От друга страна, това е въпрос и на разпределение на задачите - тук навлизаме в същността на самото съдружие. Въпреки че се предполага, че всеки от партньорите трябва да може да прави всичко по управлението на една фирма, определено с времето ние сме се напасвали и някакви неща са отивали повече към единия или съответно към другия. Боряна е по-добрият социолог анализатор между нас двамата. Аз предпочитам да се занимавам с чисто техническите задачи. Тя е изключително амбицирана, би се хвърлила във всякакви начинания и нови проекти, без да се притеснява, аз винаги първо ще обмисля детайлите, тънкостите и т. н. От нея ентусиазма, от мен логистичната подкрепа.

Ако трябва да отбележа нейна слабост, това е, че тази голяма амбиция обикновено я кара да се товари с прекалено много неща и невинаги съумява да разпределя задачи към другите. А това е много важно. Ние имаме чудесен екип и за лидера е от значение освен да увлича, да води - да може и да делегира, да преразпределя.

А къде е нейната сила? Определено социалните и електоралните изследвания. За мен Боряна е във водещата тройка най-добри социолози в България що се отнася до степента на владеене на тънкостите на електоралната социология. Виждам, че е амбицирана да навлезе повече и в полето на маркетинга. Тя е човек, който не спира да се развива. Винаги е отворена за нови познания. И този неин личен стремеж към усъвършенстване рефлектира положително и върху нашите партньорски взаимоотношения, и върху агенцията като цяло, върху младите хора в екипа.

Ще разкажа две емблематични ситуации, в които съм се възхищавал на Боряна Димитрова и заради които съм горд, че тя е мой партньор.

Първата се случва може би месец преди да започнем да работим заедно и да създадем Alpha Research. Преди това около 4-5 години бяхме колеги в друга агенция - MBMD. Помня добре датата - 10 януари 1997 г. Огромно множество от народ сме се събрали пред парламента и чакаме президента Желю Желев да се върне от чужбина и да обяви дали ще връчи втори мандат на БСП. Целта на всички, които бяхме там, беше да не се допусне да се даде този втори мандат на БСП. Беше петък. Аз стоях някъде докъм 23 часа, Желев се върна, излезе и каза публично, че той няма да връчва мандат, а ще остави това в прерогативите на новоизбрания президент Петър Стоянов. И така, успокоен се прибрах. На сутринта ставам, пускам "Дарик радио", в 10 часа започва обзорното съботно предаване и водещият казва в анонса как площадът пред парламента бил окървавен тази нощ, били бити демонстрантите и изобщо представя коренно противоположна картина на тази, която съм оставил вечерта. Няма никаква друга информация. И в тази ситуация, в която не знаеш кой е силният, какво се случва, Боряна Димитрова трябваше да участва в това сутрешно предаване. Тогава много ме впечатли с позицията си. Няма да забравя афоризма, с който другият колега социолог в студиото я атакува: "Вижте, това е само първото полувреме на мача, има второ полувреме и трябва да се даде шанс на отбора да направи смени и да се доиграе мачът". На което Боряна реагира и това за мен е пример не само за бърза, аналитична и интелигентна реакция на момента, но и за умение да застанеш здраво на позиция: "Извинявайте, но за какъв мач говорим, в момента бият зрителите по трибуните, а вие говорите, че реферът трябва да извежда отборите за второ полувреме". Бях много впечатлен от смелостта й и през годините съм се убедил, че тя винаги отстоява позицията си.

Втората ситуация показва разликата между нас като опит. Втори тур на изборите за президент, 2001 г. Дистанцията между Петър Стоянов и Георги Първанов не беше много голяма. Нашият exit poll* обикновено приключва около 17-18 часа и остава време за гласуване още около час. Информацията беше, че в големите градове като София и Пловдив гласуването продължава, но в крайна сметка exit poll-а показваше, че макар и с малко, Първанов печели. Тук обаче не говоря за изчисляване на чисто статистическата разлика, а за едно друго умение, което Боряна притежава, и това е да застанеш над собствените си пристрастия, да бъдеш хладният професионалист. Аз тогава лично настоявах на първо включване по телевизията към 19 часа все пак да дадем 50/50, защото имаше още хора, които гласуват. И тогава Боряна застана пред екипа и каза, че дистанцията е достатъчно голяма и ние сме длъжни да обявим, че има победител - в случая Първанов. Това е един от уроците, които съм получавал нагледно от нея: ако искаш да бъдеш професионалист в нашата професия, задължително трябва да стоиш встрани от своите пристрастия.

И за финал ще споделя, че е много важно в едно съдружие да отсееш и да оцениш качествата на партньора си. Повечето хора сме устроени така, че винаги имаме очи за минусите на другия. За успеха на компанията обаче е изключително важно през годините да оставаш с отворени очи и за силните страни на партньора си. Аз съм горд, че в социологията ние сме едва второто такова съдружие след Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, което оцелява вече 15 години.

* Допитване до гласоподавателите за техния вот веднага след като напуснат избирателните секции.