Победи и поражения от „Панамските документи“

Панамските документи свършиха една добра и една лоша работа. Добрата безспорно е, че осветиха сиви финансови територии, с които цялото човечество има огромен проблем. Лошата е, че така ги осветиха, че разтегнаха някои сенки извън пропорция, а до други важни части от картинката лъчът изобщо не стигна.

Няма да кажа нищо ново, ако припомня, че офшорните зони са напълно законни, но през тях се вършат много незаконни работи. Светът би бил по-хубаво място, ако всички си плащаха данъците по високи пропорционални скали в собствените страни, производството не се изнасяше в най-бедните държави срещу жълти стотинки, нямаше корупция и офшорки и т.н. Можем да си мечтаем до утре. Само че светът е грешно място. Бизнесът, особено големият, е хитър и коварен.  Парите обичат тишината. Политиката навсякъде по света е мръсна игра. И вече е време да свикнем с това, а да не се изненадваме, когато ни го съобщят.

Установяване на фирма в някой данъчен рай обаче не е достатъчно, за да обвиниш човека зад нея в престъпление. Не всеки, който има пистолет, е убиец. Много по-вероятен убиец е от този, който не притежава пистолет, ще кажат някои. И това е логически невярно, защото убийства се вършат също така с нож, отрова, бутане от високо място и голи ръце. И това, че човек с пистолет е по-

вероятно да е виновен от този без пистолет, е точно толкова вярно, колкото че живеещите на 10 етаж са по-вероятни убийци от живеещите на първия.

Колегите от западните медии, извършили и публикували разследването едновременно, си направиха много лоша услуга, когато лидираха навсякъде с Владимир Путин. Което веднага даде на Русия удобно извинение да се изкара жертва на хибридна война и да омаловажи разкритията им. А и журналистите дори не бяха успели да намерят офшорка на руския президент, само на негови приятели. Т.е. – казаха, че той  има верни другари със законно притежавани пистолети и е вероятно те да му услужат с тях, за да извърши убийство или направо, че вече го е извършил, ако се върнем на по-горе цитираната логика. И личните офшорки на Порошенко, приятеля на целия демократичен евроатлантически свят и лют враг на Путин, някак си избледняха на този фон. В случая с Дейвид Камерън бе атакуван мъртвия (!) му баща, който на следващия ден се оказа, че е преместил фирмата си още приживе от офшорна зона в Ирландия, и то в годината, в която синът му е станал премиер на Великобритания.  Исландският премиер, който дори подаде оставка в следствие на скандала, досега не е уличен в престъпление, само в лицемерие.  Но това е достатъчна причина да се сложи край на нечия политическа кариера в по-нормалните страни. И Исландия доказа, че е такава.

Журналистите от „Зюддойче Цайтунг“, от където тръгна пожарът, твърдят, че не знаят кой им е предоставил  файловете на панамската фирма, регистрираща офшорни компании, откъдето те

черпят информацията си. Това обаче е важно да се знае. Защото иначе гадаенето работи срещу тяхната благонадеждност като журналисти. Нали никой не си представя, че някакви анонимни хакерчета са ровели в чужди компютри, натъкнали са се на бомба, дали са я доброволно на журналистите и са се отказали от славата. Дори „Анонимните“ поемат колективна отговорност и се фукат с атаките си. Един хакер ако не се похвали, няма мотивация да работи.

Очевидно източникът иска да остане скрит. Но защо? И какъв интерес има да порови в документите точно на тази панамска фирма, да вземе точно тези файлове, да ги даде на точно този вестник точно сега. Най-невинната опция тук е самите журналисти да са хакнали панамците. В този случай няма злонамерен скрит дневен ред, а само желание за сензация. Макар да има фактическо престъпление. Но защо тогава ще споделят тази своя находка с други издания, а няма да си я запазят само за себе си и да предизвикат световен скандал от лично име и за собствена слава? Както направиха „Гардиън“ с разкритията на Едуард Сноудън.

По всичко личи, че източникът на информацията не е много за казване. И никога няма да разберем какъв е интересът му от всичко това. Можем само да предполагаме. А спектърът на предположенията е широк – от нечии специални служби до конкуренти в бизнеса.

Има обаче нещо доста опасно в това „анонимно“ предаване на информация от скрити източници и журналистиката трябва да се излекува от прекаляването с него. Не много отдавна по същия начин

телевизия „Ал Джазира“ получаваше записи на екзекуции, извършвани от джихадисти, и твърдеше, че не знае името на изпращача. Били се появили в плик без надпис в пощенската им кутия. И като излъчваше тези екзекуции, направи изключително популярен начеващия тогава глобален тероризъм. Защото за терористите популярността е като кислород за огъня. Вече виждаме какъв пожар гори. Което пък накара светът да заподозре „Ал Джазира“ в сътрудничество с терористи.

Разликата между истинския разследващ  журналист и пощенската кутия е, че първият си задава въпроса: „Какъв е интересът на информатора ми и дали неговото обслужване си струва, за да се обслужи още повече обществения интерес?“ И оповестява отговорът на този въпрос на света. А пощенската кутия пуска безкритично, без да се замисля за последствията. А наличието на пощенски кутии прави възможно отстрелване на неудобни, без отстрелващият да понесе отговорността за това. Едуард Сноудън и Брадли Манинг объркаха целия си живот с разкритията, които направиха за повсеместното американско подслушване, но застанаха с имената си зад тях. Освен това никой не се усъмни в медиите, които ги публикуваха, че са пощенски кутии. Имаше само един разгневен – уличеният. И той реагира зловещо, което потвърди достоверността на разкритията. “Този път случаят с „Панамските документи“ не е такъв, съмненията за скрити интереси са

много по-големи.

Хубаво е, че след Панамския скандал светът се замисли за това, което се случва в офшорните зони. Но битката с тях може да се спечели само, ако се променят националните законодателства. Ако на офшорките с неясни собственици и подозрително придобити капитали се забрани достъпът до националните икономики. Но дори ЕС, в който ние се кълнем да ни спаси от корупцията, смята подобна забрана за пречка пред свободното движение на капитали. Да не забравяме и че председателят на ЕК Юнкер е един от строителите на съвременния офшорен капитализъм. И че вече има мултинационални фирми, които са по-силни от цели държави и могат да диктуват много по-ефективно световния дневен ред от който и да е политик. Този глобален бизнес няма никакъв интерес от премахването на офшорките.

Така че битката ще бъде дълга и тежка. Тя апропо се води отдавна, включително и от българските медии. Не са Панамските документи нейният пръв голям удар и скандал. Нито това е най-мащабното разследване на всички времена, както се рекламира в последните дни. Колкото повече хора се включат в тази битка, толкова по-добре. Но е важно и как се включват и с каква мотивация.