Престъпление без наказание

Прокуратурата обвини четирима души за взрива в завода за утилизация в Горни Лом от октомври 2014 година, при който загинаха 15 души. Двама от обвинените са държавни служители, занижили контрола в предприятието, другите двама са собственикът и инспекторът му по безопасност. Чудесно, ще кажете. Най-накрая ще има наказания. Аз обаче съм скептична.

През юни 2012 година гръмна подобен завод за утилизация на боеприпаси край пътен възел „Петолъчката“. Загинаха трима души, имаше и тежко ранени. Три години по-късно обвиняемият собственик на фирмата бе оправдан от Ямболския районен съд. Засега развитие по делото на по-горна инстанция няма. Заключението на съда беше, че МО доставило неправилни боеприпаси, не че условията на труд били опасни. Добре, защо тогава няма обвинен чиновник за обърканите поръчки?

През лятото на 2013 година свличане на земни маси в мина „Ораново“ край Симитли причини смъртта на четирима миньори. По време на инцидента почина и техен колега от инфаркт. Концесионерът бе подведен под отговорност, но в крайна сметка благоевградската прокуратура прекрати преследването му със заключението, че инцидентът бил непредвидим. Това стана на базата на експертиза, чиито автори бяха със заличени имена. Съдът потвърди това решение миналата година. А според мен инцидентът си е бил напълно предвидим, най-малкото защото не беше първи там. В тази мина така се работи – с инциденти, срутвания и смърт. Междувременно фарсът стана още по-голям, защото за същото нещастие Главна инспекция по труда (ГИТ) глоби концесионера с 5000 лв., което той обжалва два пъти, но в крайна сметка бе принуден да плати. Т.е. – от една страна прокуратурата и съдът смятат, че няма основание за обвинение срещу

бизнесмена за занижаване на безопасността, от друга пък съдът смята, че ГИТ правилно го е глобила за същото. Кое от двете е вярно? Пет човешки живота срещу 5000 лв., както се казва – какво му плащаш. Това дори не е най-високата глоба за провинението според Кодекса на труда – максималната сума е 30 000 лв.

Интересно как се възпламеняваме да търсим виновници след всеки терористичен акт в Европа, да раздаваме присъди, да гоним бежанци. А сме така равнодушни към трагедии у нас, отнемащи много  човешки животи, които можем и да предотвратим. Ако разбира се сме солидарни и си търсим правата. Но тези, на които разчитаме да поведат тази битка, като че ли са още по-равнодушни и от нас.

В сряда се случи интересно съвпадение. Докато главният прокурор Сотир Цацаров и шефът на следствието Евгени Диков даваха тържествено брифинг за повдигнатите обвинения за инцидента в Горни Лом, буквално на метри от тях синдикатите бяха организирали протест срещу съкращенията в „Булгартабак“. Разбира се, загубата на препитание е нещо, на което профсъюзите задължително трябва да обръщат внимание. Но никога не съм забелязвала някаква тяхна особена активност при гореизброените трагични случаи. Например  - да наемат адвокати на семействата на пострадалите, да заведат граждански искове за обезщетения, да поемат инициативата при съдебното преследване на виновните, да внимават за предотвратяване на наистина опасни условия в българските предприятия. Синдикатите трябва да си подредят приоритетите. Първо – да се погрижат за запазване на живота на своите членове, а след това и за запазване на препитанието им. Защото те са един от факторите, от които очакваме защита на правата ни като наемни работници. Много по-често обаче действията им приличат на поръчкови акции, отколкото на истинска

социална закрила.

Когато се случи трагедията в мина „Ораново“, министър на икономиката бе социалистът Драгомир Стойнев. Той отиде на място, в интервютата си пред медиите използва много лява риторика за „алчните богаташи“ и „онеправданите работници“. Казахме си, може пък да има шанс виновниците да си получат заслуженото. Но дори и политическата ориентация на министъра не помогна в случая – пак няма наказани. БСП очевидно е лява само на думи, защото също като синдикатите не е проявила абсолютно никаква активност отвъд високопарните думи, когато работници загиват в опасни условия. А ако е вярно, че изповядва заявената от нея идеология, това трябва да й е основната работа - да защитава наемния труд и бедните. Има и други леви партии в България, които също не се вълнуват особено от условията на труд у нас. Те също не са невинни в равнодушието си.

За мина „Ораново“ и „Петолъчката“ е ясно – там виновни се оказа, че няма. Но нека поне след смъртта на 15-тимата в Горни Лом все пак се вземат мерки отговорните да си получат заслуженото. За това обаче трябва да се активизират синдикати, леви политически сили и гражданското общество.  Защото у нас се оказва, че е по-вероятно да загинеш на работното си място, отколкото от атентат. За миналата година по данни на НОИ жертви на професията си са 104 души.

Обикновено когато у нас се говори за корупция, всички се вторачват във високите етажи на властта. Истината обаче е, че дори и нашите национални политици не са толкова нагли, че да се грижат за интересите си лично и на светло. Най-големите проводници на корупция са именно тези по-невидими институции, сред които и отговорните за безопасността на труда. Подкуп от собственик на

опасно предприятие тук, платена експертиза там, спряно дело. Дребни случки от провинцията, които обаче са част от голямата болест, която обезкървява цялата държава. И вреди и на чистия бизнес, не само на наемния труд.

В Пловдив в район „Северен“ има паметник на жертвите на трудови злополуки. Там на Международния ден за безопасен труд – 28 април, лидерите на синдикатите поднасят цветя. Не знам колко струва този паметник, но парите за построяването му със сигурност щяха да стигнат поне за един граждански иск срещу виновен работодател, който е изложил служителите си на смъртна опасност. А лицемерните китки на него нямат никакъв смисъл.