Преходният характер на партиите от Прехода

Процесите в класическото „ляво“ и „дясно“ на българската политика напоследък разпалиха непознати за техните привърженици харизматични лидерски битки. От което, като цяло подкрепата за тях и вярата в тях пострадаха. С голямо закъснение и сини, и червени партийни стратези, консултанти, магове, развалячи на коалиционни магии и имидж-екстрасенси установиха, че търсенето на силна личност в политиката не е мода за един сезон, а се оформя като застрашителна и трайна ТЕНДЕНЦИЯ.

А като си помисли човек, още с появата на Симеон Сакскобургготски преди 11 години имаше всички предпоставки да се разпишат купища негативни сценарии и да се отработи реакция, която да остави стабилни крайни полюси в българската политика. Защото консервативният български избирател търсеше и търси в лидерски проекти като НДСВ, ГЕРБ, „България на гражданите“ именно стабилността на ясното лидерство и ясната посока на действие. Тези партии от маркетингов тип ясно показаха, че в по-голяма степен от класическото БСП и едновремешното СДС залагат на доказани политически стратегии – борба С опонента, а не ВЪТРЕ в партията; ясни послания към избирателите и обещания за „слизане“ при обикновените хора. И пародийната лидерската битка в БСП, и унизителните безлидерни процеси в СДС показват, че единствената останала стабилна „ценност“ и в двата лагера е стабилния отказ от промяна на начина за действие в една коренно променена политическа и социална ситуация. Каква ирония – Бойко Борисов отново принуди своите опоненти да го приемат като „еталон за политическо лидерство“ и да доказват, че по нещо приличат на него…

Година преди парламентарните избори БСП и волатилната Синя коалиция действат точно противоположно на логиката в подобна ситуация – вместо да привличат нерешителни и недоволни избиратели от „средата на терена“, те изпращат нови там. Не участват в борбата за разпределението на гласовете на младите и образованите хора, които дори не знаят за какво си нанасят непозволени удари; нямат механизмите да направят нещо за „старата гвардия“ – пенсионерите, които гласуват дисциплинирано, но намаляват също така. Не търсят реалната подкрепа на объркани и „обръчово“ изоставени избиратели в районите със смесено население. Отстрани изглежда, че са заети предимно с партийно разрушителство за излъчване на победител пред партийните ръководства. И двата политически кораба опасно остават с екипажи от офицери с много звезди, а няма кой да обслужва двигателите, да измие палубите и да качи пасажерите. А наоколо се навъртат партии като тази на Меглена Кунева, които предлагат поне ясна персонална отговорност за всичко, което има да се случва.

И не на последно място – класическите партии събраха като магнит всички негативи от икономическите процеси на прехода. Те просто ОЛИЦЕТВОРЯВАТ днешния спукан фундамент на българската икономика – явно избирателите са решили, че е време за политическа разплата…