Пътят към ада е постлан с добри намерения

Понякога имам чувството, че когато след някоя трагедия като тази във Враца хората излизат на улицата с искане за повече справедливост, като че ли по-скоро правят всичко възможно да попречат, отколкото да помогнат. Все едно са манипулирани от адвокатите на виновните, които след това смятат да използват създадения от разгневените граждани процедурен хаос, за да измъкнат клиентите си. Помислих си го и при протестите във Враца след смъртта на 18-годишния Тодор, и при демонстрациите в Стрелча срещу бившия кмет, обвинен в изнасилване на 16-годишна ученичка.

Може и медиите да са виновни, че в опитите си да опаковат една трагедия като продаваема история, са склонни да рисуват случките в черно-бяло и да си нагласят детайлите така, че да „накървавят“ максимално сюжета. А правосъдието почива именно на тези детайли, които после под формата на доказателства и улики ще доведат до справедлива присъда за виновните. Но пък и хората, участващи в уличните протести, съвсем на доверие приемат всичко написано и казано от журналисти и „експерти“ и държат случаят да остане в емоционалния дискурс, дори се сърдят, когато някой призове за разум и хладен анализ на обстоятелствата.

За случая във Враца досега сме напълно сигурни само в едно – двама мъже се сбиват с един младеж, секунди след това младежът е мъртъв. Очевидно е, че едното е довело до другото, виновните са ясни, има множество свидетели, дори и записи на камери. Наказанието няма как да се избегне и без убитият да се изкарва светец, а извършителите – чудовища. Но от самото начало точно това ни се внушава – две мутри пребиха невинен млад човек. Може и така да е, но квалификациите се появиха преди доказателствата. Което вероятно продава вестници, но не е правилния път за постигане на справедлива присъда. (Навремето така в Америка О. Дж. Симпсън се отърва от сигурна присъда за напълно доказано двойно убийство, тъй като адвокатите му пледираха, че е лишен от възможността да получи безпристрастен процес.)

Категорично е установено също така вече, че жертвата е извадила бокс, а не извършителите на деянието, както първоначално твърдяха близките. Дори се оказа, че един от приятелите на загиналото момче е скрил въпросния предмет минути след убийството и той и досега не е намерен. Приятелката на Тодор също излъга за бокса. Уважавам мъката им и дълбоко им съчувствам, надявам се всичко това да е направено в състояние на шок, защото иначе изглежда като опит за укриване на доказателства, което никак не работи в полза на справедливото наказание. И освен това ги дискредитира като свидетели. В памет на своя близък те трябва да спазват до последната запетайка закона и да бъдат съвсем честни.

В случая в Стрелча се върви пак по същия път, и пак с добри намерения. Първите информации бяха, че бившият кмет Иван Евстатиев е дрогирал момиче на 16 години и насилствено е правил секс с него, а жертвата твърди, че е пила само сок, в който вероятно е било упойващото вещество. Чак след това се назначи токсикологична експертиза. Сега може да излезе, че момичето е излъгало за сока и е пило алкохол, което силно ще дискредитира показанията й. И всичко това ще се случи, само защото някой разгневен близък или безотговорна медия са нагласили детайлите така, че да им се получи желаната история.

Пак с добри намерения се случи и нещо недопустимо в такива случаи – разкриха самоличността на насилената девойка, за да покажат на всички колко добра е тя. Каква полза след това, че съдията нареди мярката на обвинения бивш кмет да се гледа при затворени врати? Аз не се съмнявам, че момичето е чудесно, но чрез назоваването му по име то е вторично виктимизирано и белязано публично за цял живот. Освен това, дори да е пила алкохол доброволно с насилника си, това не омаловажава отвратителното престъпление спрямо нея. Защо беше нужно да се лъже?

От тези случаи е очевидно, че гражданите нямат никакво доверие в правосъдието и в отчаянието си взимат нещата в свои ръце с огромното желание да помогнат. Но тъй като не са компетентни, често вместо да изпишат вежди, избождат очи. А както знаем – пътят към ада е постлан с добри намерения.

Но да предположим, че заради несъвършенствата си съдебната ни система е напълно отчуждена от хората и че това засега е непреодолимо обстоятелство. Тогава разгневените протестиращи и близки на жертвите се нуждаят от компетентен посредник. В тази роля могат да влязат всички неправителствени организации, които твърдят, че работят за повече правосъдие и усвояват добри пари от донори за това. Не знам колко са точно, но към 2012 година в България има регистрирани общо около 35 хил. НПО., а като знаем, че нарастват  с по около 2000 на година, сигурно вече са над 40 хил. От тях една огромна част са се посветили на съдебната реформа. Но и те са като българския висш православен клир, който се интересува повече от проблемите на вечността, отколкото от проблемите на миряните (а всъщност най-вече от църковните имоти) – по-мило им е кадруването и интригите по високите магистратски върхове, отколкото такива конкретни случаи като във Враца и Стрелча. Мисля, че тяхна работа е да изтичат веднага в двата града и да кажат на разгневените близки как да не си утежняват ситуацията и да ги научат търпеливо да търсят истинска справедливост за виновните. Както е работа и на женските организации да се погрижат никога повече самоличност на изнасилена жена да не бъде разкривана от близки или медии, независимо с какви намерения.