Русия и светът: три мита

Трудно е да се намери страна, за която в двешния български политически дебат битуват повече илюзии отколкото за Руската Федерация. Ето някои от тях.

Русия е стопански колос. Не е и това е жалко, преди всичко за гражданите на федерацията и нейните съседи, които биха могли да търгуват свободно и да живеят по-добре.
Ето някои международни сравнения, измерени в текущи щатски долари, за които нарочно ползвам данни за 2012 г.

Пикът в стопанската мощ на Руската Федерация е през 2013 г. Тогава БВП достига 2,1 трлн. щ.д. – осем пъти по-малка от икономиките на САЩ или ЕС, или четири пъти по-малка от тази на Китай и 11% под размера на икономика на Великобритания и практически равна по големина на Бразилия и Италия. Все пак това е осмо място в света, с 2,7% дял в глобалния БВП.

През 2014 г., вследствие на много фактори, но най-вече на неразумните политики на управлението на Руската Федерация в предишните десет години, БВП на Русия спада до 1,9 трлн. щ.д. В глобалната класация Бразилия и Индия изпреварват Русия, като обем на БВП страната вече е по-малка от Калифорния.

През 2015 г. (при БВП от 1,2 трлн. щ.д.) Руската Федерация вече е по-малка от икономиките на Канада, Корея, Испания, Австралия и Мексико. Щатът Тексас, чиято икономика по презумпция трябва да бъде подложена на същите външни шокове като тази на Руската Федерация (спад на цените на петрола и поевтиняване на щатския долар), се оказва с по-голямо стопанство. (Същото може да се каже и за щата Ню Йорк).

Колега Сергей Шелин, чийто изчисления частично използвам тук, предвижда, че през тази година БВП на Руската Федерация ще падне под 1,1 трлн. щ.д., което е връщане назад до равнището на 2006 г., 1,5% от световния БВП, а икономиката вече е повече шестнадесет пъти по-малка от тази на САЩ или ЕС, осем пъти по-малка от Китай, три пъти по-незначителна от Германия, и 2,5 пъти по-малка от икономиките на Великобритания и Франция през 2012 г.

Русия е желан и може би надежден търговски партньор. Би могла да бъде, но след 2010 г. поде инициативата и наложи на част от съседите си Евразийския икономически съюз (където сега дели пространство за свободна търговия с Армения, Белорусия, Казахстан и Киргизстан). През м.г. всички тези страни осъзнаха, че съюзът не им е съвсем изгоден, но вече нищо не могат да направят. Силата на Руската федерация в ЕИС е не само икономическа, но и историческа и дори лична – поради връзките с управителите на тези страни.

В международен план обаче силата на Русия е много по-скромна. Ето какво е наблюдението на Сергей Шелин.

През 2013 г. износът на Руската Федерация е 3% от световния, а вносът 1,2% - някъде на равнището на Испания и Великобритания. Тези страни обаче търгуват не с енергийни ресурси, а със стоки и услуги с по-висока добавена стойност. През 2015 г. делът на Русия в световната търговия е равен на този на Полша, Тайланд и Малайзия.
Интересно е да се отбележи, че в тези развития ролята на санкциите по повод анексирането на Крим и агресията в източна Украйна е незначителна. В основата им отново е грешната визия на управниците на Русия, че а) износът на енергийни ресурси прави другите зависими и б) търгувайки с по-бедни страни (като членовете на ЕИС без Казахстан, който има същата структура на икономиката и властта), може да направи Русия по-богата.

Положението на обикновените жители на руската юрисдикция обаче допълнително се влошава вследствие на ответните санкции по повод ЕС и сега Турция. Тези санкции са мотивирани от вътрешни причини, от идеята да се осигури господстващо положение на три фирми (контролирани от министри и техните близки) на пазара на хранителни стоки в Русия.

Русия е доминиращ и самостоятелен играч на пазара на енергийни ресурси. Това е може най-масовата илюзия, само в България.

Русия не може да си позволи да не изнася природен газ през Украйна, да не го продава на ЕС и дори на Турция. Газпром и другите подобни държавни и частни руски компании не са в цветущо положение. Това е развитие от преди „Крим“: техният износ на енергийни ресурси от Русия за ЕС през последните десет години се свил с около 20%. Причината е, че икономиките на ЕС и изобщо технологиите са вече по-малко енергоемки.

Делът на Европа в този износ е 50%, на Турция – 10%, Централна Европа само за последните две години диверсифицира газопреносната си инфраструктура и може да снабдява същата Украйна с руски природен газ. Бомбастичните проекти с Китай са далечни, нереализуеми и крайно неизгодни за Руската Федерация, но дори и да се осъществят, Китай ще потребява три пъти по-малко руски природен газ от Европа, малко повече от Турция през 2014 г.

„Северен поток“ също е неизгоден за Руската Федерация: приходите от него отиват в Швейцарския филиал на Газпром, а цените са фиксирани така, че да печелят местните, най-вече германски дистрибутори. „Южен поток“ бе и си остава безсмислен като първоначален замисъл, неговата основна идея бе да получи екс-териториалност спрямо юрисдикцията на ЕС.

Предвид на горното, а списъкът на илюзии и митове може да бъде продължен, местните български надежди, че обвързването с Русия може да носи някакви общоикономически ползи, изглеждат напълно ирационални.