Стрес тестовете и фалшивото чувство за сигурност

Стрес тестовете на банките отдавна се предмет на критичен анализ. Те стават все по-строги, базират се на все по-високи стандарти - Базел -2 , Базел - 3, очаква се следващият стандарт по Базел, но от това изглежда има все по-малко успокоени.

Стрес тестовете и одитите дават, разбира се, много полезна информация за състоянието на банките и банковата система, но както каза професор Кевин Дауд в една много силна лекция пред Софийското бизнес училище, могат вместо да бъдат полезни, да създадат измамно чуство на информираност и сигурност, ако не си отговорим на въпроса как са направени тези стрес тестове, какви рискове покриват и какви изводи можем да направим.

Аргументите на професора бяха в различни области, повечето от които професионални и технически, но си зададох въпрос какво всъщност ще ни кажат стрес тестовете, които ще направим до края на годината за рисковете в българската банкова система?
Обикновени "стрес сценариите" включват различни хипотези за състоянието на ключови макроикономически показатели - инфлация, дълг, ръст, безработица и т.н. в тяхно екстремно положение - примерно инфлация от 6 процента, спад в БВП от 3 процента, безработица над 12 процента и т.н.
Това обаче се линеарни сценарии, които нямат отношение към конкретния рисков, респективно стресов профил, които тревожат българските банки.

Къде е гаранцията, че заплахите и силите, които предизвикаха фалита на КТБ са идентифицирани и овладяни като въздействие и управляеми като риск? А това е което стресира банките.
Не се надявайте тези рискове да бъдат покрити от стрес теста.

Питам кой ще изготви действителен тестов профил, който да отговаря на действителните политически и институционални рискове? ЕЦБ и ЕК могат да имат прекрасни средностатистически рискови матрици, но бългаските банки трудно могат да се стресират при положение, че капиталовата им адекватност е много над средните равнища в ЕС и по редица други показатели са в цветущо положение.

В същото време у нас реално фалират банки при ситуация на свръхликвидност по средноевропейските статистически стандарти, заради политическа намеса комбинирана с бездействие на централната банка.

Рискът от поредна намеса на овластена структура, която  може да се постави в услуга на заинтересовани лица или групи, и да изпрати камери и следователи, да съучаства в медийна кампания срещу отделна банка или отделна партия /костинбродския опит за държавен преврат/ ще си остане неразпознат при този стресов тест?

Как точно стрес тест би разпознал или покрил риск, свързан с външна намеса, която изолира централната банка от надзорните и контролни функции, осигуряващи стабилността на системата?

Писах още в началото на кризата, че докато не бъдат разкрити и изолирани силите, които доведоха КТБ до фалит - никакъв стрес тест не може да даде сигурност, че нашите банки и банковата ни система като цяло ще могат да се справят с идентични и подобни деструктивни въздействия. Важно е това да си го повторим преди избора на нов управител на БНБ и нов Управителен съвет.
Стрес тестовете са полезна процедура, особено когато са част от вътрешни процедури, допълващи системите за вътрешен контрол, счетоводна отчетност и водещи управленски практики. Но те са безсилни срещу несистемни външни въздействия, срещу "пленено" от интереси ръководство на централната и другите банки, в това число и вътрешни системни бъгове, усилени от специфични за българската среда корупционни практики и политически въздействия.

Най-добрата рецепта за добро банкиране е в трите препоръки на Кевин Дауд, водещ световен авторитет в управлението на финансови рискове и банкови кризи - добросъвестна и строга счетоводна отчетност и ефективни контролни системи, читави и прилагани най-добри управленски стандарти и най-вече - това което винаги работи - лична, включителна наказателна отговорност на банкерите.

Ето и текущ пример. Много е важно да не допуснем размиване на индивидуалната в колективна отговорност - при която всички в УС на БНБ осъществуват надзорни функции, защо тогава никой няма да носи персонална наказателна отговорност за несвършена или лошо свършена работа.

Завършвам с една фраза на професор Дауд, която чух преди години - банкерството е проста работа, ако стане сложна, значи някои не я върши както трябва.

Така и със стрес тестовете - в този си вид и рисков профил те няма да дадат нова информация, а по-скоро могат да създадат фалшиво чувство за сигурност  - до следващия фалит на банка.