Теракотената армия на първия император

Дарина Младенова, Сиан – София, специално за „МениджърНюз”

Вътре е тъмно. Малкото светлина, промъкваща се през оскъдните прозорци, и няколкото лампи очертават огромно помещение със стотици силуети на хора. Строени в колони, разделени от дебели стени. 11 дълги колони от неподвижни мъже, вкопани на 7 метра дълбочина.

Те стоят там вече 2200 години. Пазят своя император Цин Шъхуан, погребан на около 1,5 км от тях. Първият император на Китай, който обединява страната през 221 г. пр.н.е., построява първата част от Великата китайска стена, въвежда единни мерки, пари и писменост в дотогава разпокъсаните княжества.

Този Цин няма нищо общо с последната династия със същото име, паднала през 1912 г., освен че и за първия, и за последния китайски император са създадени прекрасни филми. Този Цин обаче оставя на човечеството това уникално съкровище – теракотената армия, и приживе няма и представа в каква загадка за поколенията ще се превърне тя.

Той е едва 13-годишен, когато се възкачва на трона в царството Цин през 246 г. пр.н.е. От негово име управлява регент – високопоставен придворен, но много скоро младият владетел се сблъсква с въпроса: „Какво ще стане, когато умра?“. Отговарят му: „Ще бъдете погребан заедно с 10-хилядната си лична гвардия“. „А няма ли друг начин? Да не се убиват толкова много хора?“ След кратък размисъл дворът намира решение: може да се изработят 10 хил. войници от глина, които да бъдат поставени в гробницата, така истинските ще останат живи.

Малкият Цин е доволен, строежът на дома за втория му живот започва веднага.

720 хил. работници и майстори градят мавзолея гробница, който е близо до днешния 8-милионен град Сиан – столица на 13 китайски династии. Той така и не е завършен преди Цин Шъхуан да издъхне през 210 г. пр.н.е. Такава е китайската традиция – гробница да не се завършва приживе.

Исторически сведения от онова време показват, че вечният дом на първия Цин представлява умален вид на тогавашен Китай. Планини, езеро, над 100 реки – това е подземното пространство, в което поставят първия император през 210 г. пр.н.е. Той очевидно е бил много прозорлив, защото за да защити гробницата си от набези, нарежда да изработят реките и езерото не от вода, а от живак. Тя и до днес не е разкопана, явно никой не е посмял да рискува. Проби от почвата наоколо показват изключително високо съдържание на живак, а роботът, който единствен прониква вътре, успява да мине през две врати, но третата му се опъва.

На километър и половина пред непокътнатия мавзолей спокойствието на теракотените войници е нарушено. Пръв до тях се докосва селянин, който през 1974 г. копае кладенец на това място. Вижда находката и се обажда в музея.

Предполага се, че глинените воини са между 7000 и 8000. Днес са извадени и възстановени 1868 от тях. Те са намерени и изложени в три изкопа. Първият, най-големият, открит през 1974 г., е пълен с пехота, а зад нея – коне и колесници. Всъщност колесниците ги няма – били са дървени и не са оцелели, останали са само отпечатъци от колела. В 11-те коридора, в които са подредени войниците, зад реставрираните се виждат необработени оригинали – лежащи в земята части от тела. Във втория изкоп са стрелци (с лъкове и арбалети), кавалерия, още колесници с коне, а третият е най-малък и е на командването. Последните два са намерени през 1976 година.

Изумителното е, че всички лица са различни! Според експерти са използвани няколко десетки основни типа лица. След изработването им върху тях се нанася още глина, за да им се придаде индивидуалност. Очи, уста, нос, изражение, брада, коса, шапка отличават всеки – от генерал до прост войник.

Войниците са в човешки ръст, а очевидно тогава мъжете в гвардията са били доста снажни, защото най-ниският е 1,78 м, най-високият - 1,97 м. Ръстът е според чина – най-високи са генералите. Рангът в армията личи и по униформите и дори по обувките – по-високите са на началниците.

Някои от войниците са без глави. Оставени са така, защото главите им не са намерени – а не могат да бъдат възстановени, без да се знае как точно са изглеждали.

Фигурите са кухи. Поотделно са правени крака, ръце, торс и глава, после са сглобявани. И така са достатъчно тежки – между 110 и 240 кг.

Повечето от тях първоначално са държали истински оръжия – мечове, копия, арбалети – личи си по ръцете им, които явно стискат нещо. Когато разкопават тяхното царство и изпробват намерените мечове, археолозите са изумени – те са прекрасно запазени, остри и режат като бръснач. Оказва се, че са били хромирани – нещо, което европейците започват да правят едва през 18. век. Но голяма част от оръжията липсва, затова историците смятат, че в по-ранни векове теракотената армия е била разкопавана и ценното оръжие взето и ползвано в битки.

Това, което създава най-големи главоболия на днешните учени, обаче са боите. Войниците, които са изложени в мавзолея гробница, са с цвят на глина. Но това не е било винаги така. При извайването им са боядисани във всякакви цветове – червено, розово, лилаво, зелено, синьо, кафяво, бяло, черно. Археолозите са удивени, че тези багри са запазени и досега, над 2000 години! Но когато бъде извадена от земята шарена статуя, тя губи цветовете си за 2 минути и половина! Виновно е окисляването при допира с въздуха, а учените трескаво търсят лакове и всякакви възможни методи, с които да съхранят оригиналните багри. Все още удрят на камък, това е и една от причините сега да не се изкопават повече воини. Единствения успех постигат археолози от германско-китайска програма, работеща от 1991 г. Те анализират състава на багрилата, наблюдават внимателно как точно избледняват на въздуха и създават метод, с помощта на който запазват цветовете на 8 новоизвадени теракотени войници.

Друг проблем ще се прибави към този не след дълго. Възможно е статуите просто да започнат да се трошат – а това би било по-пагубно и от безличния им теракотен цвят.

Казват, че всички 720 хил. души, строили гробницата, са убити и дори зазидани в нея, за да не издадат тайната й. Първият Цин остава в историята като жесток император – всъщност кой ли владетел не е. Вероятно от главния му мавзолей ще излязат още много уникални исторически съкровища, като тавана, обсипан с перли, които изобразяват звезди. Но преди това човекът трябва да измисли как да се пребори с отровния живак. В сравнение с тази задача теракотените войници са едни добродушни стражи, готови да стоят на поста си без цвят, без оръжие и дори без глави. Верни до край на своя император.