Треска за златото

Откакто свят светува интересът на човека към златото винаги е висок. Относително слабото му разпространение в природата, заедно с по-особените му качества, привлича човешкото внимание. Трудността при добиването повишава търговската му цена. С времето златото се установява все повече като средство за акумулиране на стойност. Непреходните му качества го правят твърд проводник във времето. То е неподатливо на климатични въздействия, не ръждясва, не сюблимира, не се амортизира. С тези качества златото е незаменим инструмент за съхраняване на стойност. Толкова повече, когато останалите видове богатство са преходни, податливи на унищожение както от времето, така и от хората.

Вярата на човека, че златото може да преминава през времето не само запазвайки стойност, но дори и повишавайки я, води до идеализирането му. В по-ново време се появяват признаци за неговата преходност, но мястото му в субективната ценностна система на човека е винаги в началото на подредбата, а и постоянно и периодически се подлага на преосмисляне и пренареждане.

Основните златни запаси в световен мащаб се съхраняват и стопанисват от централните банки и се включват в брутните валутни резерви на страните. Те като правило не се използват (и не могат да се използват) за текущи разплащания, носят минимален (или никакъв) доход. За сметка на това консумират сериозни разходи, свързани със съхраняването им. Промяната на цената на златото на международните пазари променя и оценката на златните запаси, но тази оценка си остава формална, без особен практически резултат.

Наличието на национални златни ре¬зер¬ви в съвременния свят има много повече психологическо значение, отколкото ико¬номическо. Населението тра¬диционно е свикнало да възприема златните запаси като атрибут на крайната си¬гур¬ност и не е склонно да промени вижданията си.

Особеностите на монетарното злато като елемент от брутните валутни резерви при¬нудиха редица страни в света да разпродават златните си запаси и да преминават на валут¬ни позиции. Така например Нова Зеландия няма официални златни запаси. Ка¬на¬да прите¬жаваше 22,2 млн.oz.t. (трой унция) злато през 1979 г. и 20 години по-късно сведе злат¬ните си запаси до под 2,5 млн.oz.t. През 1988-1998 г. Австрия намали златните си запаси от 21,2 млн.oz.t. на 9,6 млн.oz.t., а Белгия – от 33,7 млн.oz.t. на 9,6 млн.oz.t. От бившите социалистически страни Чехия се освободи от преобладаващата част от златните си запаси (2,1 млн.oz.t. през 1994 г. и 0,3 млн.oz.t. през 1998 г.).

Преминаването от златни позиции на валутни води до подбиване на цената на златото на международните пазари до към края на миналото столетие. Поради тази причина крупните притежатели на златни запаси се обединяват и ограничават съзнателно предлагането на злато на международните пазари. През 1999 г. 15 европейски централни банки, които притежават около половината от световните златни запаси, подписват първото т.нар. Вашингтонско споразумение, с което се регулират продажбите на злато. Страните се съгласяват да ограничат продажбите на злато в следващия петгодишен период до 400 тона годишно. Към споразумението неформално се присъединяват САЩ и Япония, които декларират, че няма да продават злато или отпускат златни заеми.

През 2004 г. ангажираните страни подписват ново споразумение, в което таванът на ежегодните продажби на злато се увеличава до 500 т. годишно. Декларира се също, че златото остава важна част от глобалните валутни резерви. Дори и в последните 40-45 години, които иначе са един миг в историята, сме били свидетели на значителни колебания в оценката на златото. В началото на 80-те години на миналия век се наблюдава рекордно висока цена на златото, която не е достигана в реални измерения вече повече от 30 години. Този пик видимо е свързан с развихрилата се тогава енергийна криза, както и с разрастването на дълговия проблем в световен мащаб. Във времена на подчертана несигурност интересът към златото нараства, каквато е и ситуацията в съвременния ни свят. Последният възход на златото датира от началото на настоящия век. Терорис¬тич¬ните актове от септември 2001 г., съпроводени с отслабването на USD, съдействаха за връщане на интереса към златото. Фактор беше и появата на новата световна валута еврото, съпроводена с неяснота и несигурност. Спекулантите също не стоят със скръстени ръце. Този тип процеси притежават ярко изразена инерционност, поради което резки промени в тренда не са допустими, освен когато пазарът опипва равновесната цена. Събитията от 2007-2008 г. в световен мащаб подсилиха инвестиционния интерес към златото. Цената на златото расте и ще продължава да расте сякаш напук на поголовното стопяване на натрупани стойности. Нито един реален или потенциален инвеститор не може да остане безучастен към подобен феномен.

Проследяването на ценовите промени в последните няколко години открива определени особености. Тенденцията на нарастване се ускорява след 2008 г. и отразява психологията на пазара. Практиката показва, че рационалността не е присъщо качество на участниците в пазара. Възходящите очаквания се подхранват от позитивния ценови прираст и се самовъзпроизвеждат. Пазарната мания е в пълна сила и никой не си помисля, че може да настъпи обрат. Дори и в този ограничен период могат да се открият участъци, в които действат спекулативни мотиви, но общата тенденция все пак се съхранява.

Към началото на 21. век БНБ разполага общо с 1282 хил.oz.t. злато (около 41 т.), от които 1121 хил.oz.t. са във вид на монетарно злато. Повече от половината от монетарното злато е депозирано при чуждестранни кореспонденти (в Швейцария и Великобритания) и по него се начислява годишна лихва от 0,02% до 0,11%. Другите инструменти в злато (160 хил.oz.t.) се съхраняват също във вид на депозити, държани до падеж и носят годишна лихва между 1,00% и 1,31%.

В съвременния свят дори и златото си е само една стока – стока, която се продава и купува, и чиято цена се определя въз основа на търсенето и предлагането, т.е. в конкретния случай като следствие от субективните нагласи на човека. Човешката природа неизменно търси сигурни и безрискови средства за съхраняване на стойност, и безусловно – с увеличаваща се стойност. За добро или лошо животът постоянно доказва, че няма такива средства. Човешкото съзнание трябва да бъде вечно будно, да не престава да преценява различни видове последствия, да съпоставя моментни стойности и да приема адекватни инвестиционни решения. Инвеститорът трябва да бъде винаги готов за действие. Това в действителност е и формулата на икономическия прогрес. Спокойствието в една течаща вода намалява стойностите и връща назад постигнатото.

Златната еуфория не може да продължи дълго. Основните играчи (централните банки, които притежават преобладаващата част от световните златни запаси) са все още извън играта. Цената на златото ще последва съдбата на цената на недвижимостите. До преди няколко години инвеститорът у нас не можеше и да помисли, че цените им могат да паднат, но това се случи. Няма вечно сигурна (напълно безрискова) и доходна инвестиция. Всичко тече, всичко се променя. Инвеститорът трябва да държи ръка на пулса на пазара и да преценява с хладен разум. Пазарният майсторлък, който се удава на малцина, е да съумееш да се освободиш от доходоносния актив във върхова позиция.