Туризмът не е до колене...

 Не зная кое е по-лошо за България като туристическа дестинация – мека зима или прохладно лято. Проблемът идва оттам, че тази година когато повече от всякога ни трябваха два силни сезона, нямаше такива. Впрочем – зимата никъде в Европа не беше особено убедителна и за съжаление – не за пръв път... Но Глобалното затопляне ще го обсъждаме друг път.

Лично аз харесвам по-хладното време на морето – слагам по-малко ледчета в коктейла и се наслаждавам на празните плажове, плувам освежително в по-хладната вода и наблюдавам летния дъжд от верандата с гореспоменатия коктейл в ръка. Не ми убягва и факта, че заведенията, в които които ходим със съпругата и с компанията ни са пълни на фона на забележимо по-малкото туристически наплив, а цените в тях не са паднали. Очевидно по-хладното време е шанс на морето да се появят хората, които го харесват винаги. Това е начин да усетим как би могъл българският морски туризъм да се пробва в една малко по-висока пазарна категория – тази на хората, които чалгата, пърженето на препълнен плаж и ол-инклузива беше на път да откаже от Черноморието ни. Пазарът на туристически услуги в сивкаво-черния икономически спектър би могъл да се отърси от определени „играчи”, които направиха непоносими любимите на поколения българи курорти и по Северното, и по Южното Черноморие...

Не ме разбирайте погрешно! Не си падам сноб и с еднакво удоволствие нагъвам цаца с бира в пост-тоталитарна каравана и някоя по-голяма и засукано приготвена риба в ресторант досами брега на морето. Това, за което пледирам е, че имаме шанс в туристическия бизнес да останат хората, които наистина го могат и обичат работата си. Познават се по това, че никога не употребяват думите „няма” и „не може”; различаваме ги по одърпаните менюта с непроменяни от няколко години цени с няколко, но запомнящи се вкусово ястия и питиета и обикновено в сезона правят резервации само за „посветени”. Обичаме ги заради факта, че когато имаме резервация при тях, те се стараят да ни настанят винаги в стаята или апартамента, в който отсядаме всяка година и ни посрещат като свои хора.

Държавата с малоумната си политика по отношение на маркетирането на туристическия ни продукт е длъжник на тези хора. Тя всяка година ражда все по-величествени безумия, с които разбива убеждението ни, че предния сезон сме ударили дъното на чиновническат некадърност и злоупотреби в рекламата на България като дестинация. Държавата не харесва тези хора, които вършат нейната работа – макар че си плащат данъците и рушветите. Държавата е гневна заради факта, че въпреки нейните непрекъснати усилия да ликвидира туризма с човешко лице, той все пак съществува. Държавата и общините, които позволиха в най-хубавите български курорти да поникнат бетонни джунгли, гордо се блъскат в гърдите, че сме събрали най-бедните туристи на Европа. А срамът и унижението им трябва да са големи поне колкото безобразията в Слънчев бряг, Златни пясъци, Елените, Св. Влас, Созопол и къде ли още не...

Все пак – един човешки живот в България никога не е достатъчен, за да се възмути човек на всички тези щуротии. Затова – когато стигнете до морето тази година, купувайте си повече домати и цаца без касова бележка, дръжте мастиката на студено и се радвайте на малките островчета, заради които всяка година пътувате в ранни зори, рискувайки живота си по пътищата – птиците също мигрират и затова са символ на свободата...