Умберто Еко: Радвам се, че книгите са все още по рафтовете

Неотдавна по време на семинар за книгоразпространители във Венеция, една от темите беше за преходния характер на носителите на информация. През годините са се използвали стълбове, глинени плочи, папирус, пергамент и разбира се, книги.

В средата на 19. век производителите се насочили към хартия от дърво, която има живот до 70 години. Ако вземете вестник или книга от периода след войната, ще видите как се разпада, докато прелиствате. Ето защо, днес се организират конференции и се изучават различни начини за запазване на книгите в библиотеките. Една от най-разпространените идеи, но и почти неприложима за всички съществуващи книги, е сканирането на страниците и прехвърлянето им в електронен вид.

Това обаче води до друг проблем. Носителите, които се използват за прехвърляне и съхранение на информацията, като се започне от снимки, филмови ленти, дискове и USB flash памет, са по-нетрайни от книгите. Повечето хора си спомнят недостатъците на старите носители на информация. Например, ако лентата на аудио касетата се заплете, трябва да я оправите като въртите ролката с молив, но понякога и това не помага. Видеокасетите лесно губят цветовете, ако се използват твърде често. Даже ако многократно превъртате лентата напред-назад, тя се поврежда.

Вече можем да кажем колко дълго се използва една грамофонна плоча, докато се надраска. Обаче е изминало твърде малко време, за да потвърдим живота на CD-ROM дисковете, които бяха определени за изобретението, което ще спаси книгата. Не знам какъв е животът на един филм на DVD. Знам, че DVD-тата се държат странно, ако твърде често ги гледаме. Нямахме време да оценим живота на дискетите, тъй като бързо бяха заменени от най-различни дискове и впоследствие от USB паметта.

Изчезването на тези носители се съпътства и от отпадането на устройствата, които ги четат – много малко хора имат компютри с флопи дискове. Така, че ако не прехвърляте вашата информация от старите носители на новите на всеки 2-3 години, ще я загубите завинаги, стига килерът ви да не е пълен с купища стари компютри с устройства за всеки изчезнал носител на информация.

Следователно, за всички механични, електрически или електронни носители ние знаем, че бързо ще отпаднат или все още не знаем колко дълго ще живеят. За някои носители вероятно никога няма да разберем. Не на последно място, токов срив, гръмотевица или друго нормално събитие може да унищожи всяка форма за електронно съхранение. Ако прекъсването на тока продължи твърде дълго, няма да имаме достъп до нито един от файловете. Ако компютърът или електронната книга паднат от петия етаж, със сигурност ще загубим цялата информация. Ако обаче една книга падне от тази височина, най-много да се разпадне на части.

Съвременните носители изглежда са създадени повече за разпространение на информация, отколкото за съхранение. Дълги години книгата е била основно средство за разпространение, но и за съхранение. Вероятно след няколко века, след като всички носители се размагнетизират, единственият начин за извличане на информация от миналото ще бъдат книги от преди 15. век. От днешните книги ще оцелеят само тези, които са отпечатани на висококачествена хартия.

Не мислете, че съм консервативен. Притежавам копия от най-великите творби на световната литература и история на философията на портативен 250-гигабайтов хард диск. Много по-удобно е, ако търся цитат на Данте, вместо да прелиствам книгите на полицата. Но се радвам, че тези книги са все още по рафтовете, защото са гарант за дните когато електронните носители ще ни предадат.

Умберто Еко