Управление с копринена ръкавица

Когато говорим за жените (и мъжете), то неминуемо ще използваме някои обобщения. Ключово е все пак да избегнем, доколкото е възможно, нагазването в тресавището на половите стереотипи.
Матриархатът и патриархатът са отдавна отживели обществени системи. Времето на плахите пазителки на домашното огнище и войнстващите алфа-самци е останало далеч в историята. Идентично в бизнеса днес се налага т.нар. андрогинен (смесен) лидерски подход. Нито чисто женски, нито типично мъжки, а съчетаващ най-доброто от двата свята. И по силата на самата си адаптивна същност, жените често се оказват по-добрите в усвояването на този подход. Нужно е да отчетем и все още съществуващата нагласа в обществото, че ако жена проявява мъжки качества, това е приемливо и дори похвално, докато на мъж, който проявява по-скоро женски качества, не се гледа с особено добро око. Като последно уточнение, нека постулираме и психологическия факт, че няма експлицитно мъжки срещу експлицитно женски качества, чисто мъжко срещу чисто женско поведение. Има човешки качества и поведения, някои от които се проявяват по-често при жените, а други остават по-характерни за мъжете. Но изключенията все повече се превръщат в правило…

Как управляват жените изпълнителни директори?
В краткосрочен план, ако се целят бързи печалби и „сразяване” на конкуренцията, експанзивната натура на мъжете ги прави по-успешни в тази сфера. Ако обаче се търси дългосрочна стабилност, устойчивост на бизнеса, то тук по-далновидните стратези се оказват жените, добре екипирани с повече търпение, гъвкавост, диалогичност, както и поради своята емпатия – повече социално и екологично отговорни.

Жените са по-склонни да окуражават и проследяват развитието на подчинените си, показва изследване на „Галъп” в 195 държави. Дамите не пестят и обратните връзки към служителите, относно как се справят с поставените им цели.
Жените лидери са по-малко йерархични, по-сътрудничещи и ориентирани към това да насърчават самочувствието на другите. По-демократични са, в сравнение с мъжете, които обикновено предпочитат традиционната командна верига „отгоре надолу”. Авторитарният (мъжки) стил на управление определено не способства за топлите  отношения в екипа, но пък по-мекият подход (женски)  понякога забавя и ограничава постигането на целите.
Структура, водена от „типичен” мъж, наподобява военно подразделение, докато такава, водена от „типична” жена, напомня на голямо, задружно семейство. Всяка крайност има своите предимства и недостатъци, а както навсякъде, най-благотворен е средният път. Жените, които прибягват до показно мъжки, авторитарен подход, се радват на най-слаба популярност.
Освен лидерския стил, съществуват и други важни отлики между половете, касаещи техните цели и мотивация. Като цяло, жените поставят акцент върху корпоративна социална отговорност, етични бизнес практики, разбиране и толерантност. Жените са по-загрижени за своите служители и техните семейства, ето защо в периоди на криза, те е по-малко вероятно да прибегнат до съкращения и уволнения. 
Изследване на консултантската компания “Caliper” показва, че жените - успешни лидери бележат високи резултати по показатели като асертивност, убедителност, абстрактно мислене,

експедитивност и поемане на рискове. Като слабости изследването посочва недостиг на външна структура (хаотичност), липса на достатъчно акуратност и предпазливост.
Участничките в изследването са демонстрирали добра самоувереност, а като свои най-силни страни посочват „да отстоявам идеите си”, „да се придържам към етичните отговорности на високата позиция” и „да създавам и поддържам професионални отношения, базирани върху взаимно доверие и уважение”. Затруднения срещат основно при „справянето с реалностите на организационните политики”, каквото и да означава това.

С добро или с лошо
От “Caliper” още установили, че жените най-често упражняват трансформационен лидерски стил: стимулиращ, окуражаващ и вдъхновяващ служителите, като ги обединява около общата кауза. Този „домашен”, „семеен” подход изисква от лидера грижа, внимание, да насърчава развитието и растежа на служителите, както и да предоставя повече обратна връзка.
По-рядко жените прибягват до (традиционния) транзакционен стил: акцент върху личния интерес на всеки служител и много конкретно дефинирани очаквания, налагани чрез система от поощрения и наказания, или т.нар. принцип на „моркова и тоягата”.
Като цяло експертите установили, че характеристиките на тези жени-лидери почти напълно се припокриват с традиционно смятаните за мъжки лидерски черти: директно общуване, ориентирани към действието, склонни към (разумен) риск и умели в разрешаването на комплексни проблеми. Изследването заключава, че традиционно смятаните за „мъжки” лидерски черти в действителност

са универсални, еднакво успешно прилагани както от жени, така и от мъже. В допълнение, жените могат да се възползват и от свои силни страни като гъвкавост  и емпатия, които нерядко се оказват проблематични за мъжете.
„Много е вероятно жените да са доминиращият източник на икономически растеж в близкото бъдеще”, сочи нов анализ на „Deloitte”. До 2040 г. една трета от всички нови назначения като изпълнителни директори ще бъдат жени, прогнозира „Стратеджи Енд”. В своите 14-годишни проучвания сред 2500-те най-големи публични компании в света, консултантската компания е открила два интересни факта: жените по-често биват наемани отвън, както и по-често биват освобождавани от заемания пост. „Стъкленият таван”, който възпрепятства жените да достигнат върха на корпоративната стълбица може и да се пропуква, но все още е налице. Повече от всякога има жени мениджъри и собственици на бизнеси, но малко от тях са на топ мениджърски позиции. И колкото е по-голяма компанията, толкова по-малко вероятно е да бъде оглавявана от жена, сочи доклад на Световната организация по труда към ООН. В компаниите от „Standard & Poor's 500” 4,6% от изпълнителните директори са жени. По данни на Европейската Комисия, сред най-големите листнати на борсата компании в Европа по-малко от три на сто имат жена за изпълнителен директор (2,8%). Придобиването на повече опит на мениджърски позиции като оперативно ръководство, продажби, проучване, продуктово развитие и изобщо като мениджъри, е ключово за да могат жените да се изкачат до върха на йерархията. Често те обаче се оказват затънали в сфери като човешки ресурси, връзки с обществеността, финанси и администрация, които не позволяват растеж над определено ниво в йерархията.