Широко отворено студио

Топ репортерите на bTV Новините Мария Цънцарова и Стоян Георгиев застанаха до основния водещ Антон Хекимян в предаването „Тази сутрин” и разчупиха обичайния формат за сутрешен блок. Двамата се включват със самостоятелни теми, репортажи и събеседници в рамките на предаването. Тази промяна затвърждава тенденцията в развитието на актуалните предавания на bTV към повече журналистически разследвания, преки включвания от горещите събития и динамично представяне на актуалните теми – за сметка на студийните разговори. Ето какво споделиха за „Мениджър“ Мария и Стоян по време на междучасието си:

Кога разбрахте, че искате да сте репортери?

Мария: Когато бях в четвърти клас. Записах се в клуб "Млад журналист". И под грижите на една прекрасна учителка - Ваня Юнакова, аз и други деца издавахме вестници, бяхме радиоводещи в радиоточката в Карлово, имах и рубрика за животните в детско тв предаване в кабелната телевизия. Играта на журналистика ми показа, че всъщност журналистиката е моята игра.

Стоян: Преди 12 години започнах работа във в. „168 часа”. Идеята беше да е временно, докато завърша, а след това бях решил да замина за САЩ.  Търсеха хора, които да следят политици и други важни личности и да ги снимат „в крачка” – изневери, корупция, изобщо неофициалния живот на „важните” хора.  Търсеха папараци. С това се занимавах 4-5 години.  Беше забавно, защото с редакторите и колегите ми станахме приятели. Не се приемахме твърде сериозно, работехме за удоволствие. Имах късмета да попадна на хора, които ме научиха, че работата на журналиста е да създава новини, а не да ги следва. Постепенно започнах да

пиша статии, да се занимавам с разследвания. Разбрах, че това ми харесва и че мога да го правя добре. Вероятно не бих станал журналист, ако не бяха Николай Пенчев и Иван Захариев (главен и зам. главен редактор на „168 часа” тогава). Бяха времена, когато главният редактор на планьорките ни казваше: „Ние сме от едната страна на барикадата, а от другата страна са всички, които имат власт, пари и привилегии. Трябва да ги разобличаваме, да ги държим под напрежение. Те никога не трябва да са доволни от това, което публикуваме за тях.” После времената за пресата се промениха. Драстично.

Помните ли първия си репортаж?
Мария: В четвърти клас - за кокер шпаньола на учителката ми по биология (от рубриката за животните). В по-зряла възраст като стажант-репортер в Нова телевизия - за имотен спор между едно семейство и фирма, която се опитва да им вземе двора.

Стоян: Първата ми статия в „168 часа” беше на страницата „Секс” на вестника – 42-ра беше тогава. Ще спестя темата. Завеждах тази страница две години, накрая се изчерпих и се оттеглих.  Първият ми репортаж в bTV беше разследване за износ на антики от България към Великобритания. Работихме под прикритие с колега англичанин, който правеше статия за Daily Мail. Уредихме да купим гравюра от 1. век. Трябваше да дадем 25 хиляди лева на трафикантите на едно изоставено летище до Павликени.  Организатори на търговията бяха шефът на местното ВИК и горският. Снимахме всичко, накрая имаше и арести, а след това ги осъдиха. Беше добро начало като за начинаещ ТВ репортер.

Какво се променя в професията ви през последните години?
Мария: Преди всичко виждам как се засилват опитите на различни хора с различни интереси да употребяват професията в своя полза. Все повече вестници се превръщат в пощенски кутии, някои сайтове действат като инструменти за рекет, а има телевизии, които са просто трибуни за пропаганда. Имам усещането, че средата, в която работим, става все по-нечиста. Това налага още по-внимателно отношение към всяка история, която разказваме. Защото само обективността и достоверността печелят доверието на зрителите, които все по-малко вярват на журналистите – точно заради вестниците, сайтовете и телевизиите, които не просто

променят, а направо изкривяват професията през последните години.

Стоян: Професията се променя в световен мащаб, защото централизираните медии се конкурират от независимостта и разрастването на мрежовите медии. В България освен тази промяна, през последните 7 години изживяваме срив в свободата на словото, особено в пресата. Парадоксално е, че това се случи след влизането ни в ЕС. След 2007 г. някои вестници бяха придобити от мафията и започнаха да обслужват всяка власт и най-големите крадци.

Колко време можете да стоите на едно място?
Мария: Аз съм като учениците - 40 минути е прагът на моето внимание и концентрация. Дори да се занимавам с най-вълнуващото нещо, на 40-ата минута звънецът ми бие за междучасие и трябва да сменя поне за кратко това, което правя. А съвсем не мога да стоя на едно място, ако знам, че на някое друго се случва нещо важно и интересно. Тогава търся начини веднага да сменя местоположението си в посока към интересното място.

Стоян: След 35 г. човек започва да има нужда от спокойствие от време на време. Но само от време на време.

Как се чувствате в тв студио?
Мария: И в студиото, и във всяка една точка, от която се включвам на живо, усещането е сходно - все едно си очите и ушите на много хора. Независимо от мястото стремежът е да предадеш всяка история така, все едно зрителят я е видял и чул сам. Така че и в студиото най-важното е защо съм там и цялото ми внимание е съсредоточено върху темата.

Стоян: Моето място е извън студиото и така ще си остане. Оставам си репортер и това е приоритет. В студиото представям свои репортажи и доразработвам репортерски теми на живо. Ако работата в студиото ми пречи на работата като репортер, ще се откажа от студиото.

Кои от темите, по които сте работили, са ви били най-трудни?
Мария: Най-трудно разказвам истории, в които има смърт или лична трагедия - бях на Петолъчката, когато взрив уби трима мъже. Срещнах се с близките им, още докато те вярваха, че бащите и съпрузите им са живи. Ужасяващо е да виждаш надежда, когато знаеш, че тя е напразна. Трудно ми беше да разказвам и за дядо Васил от добричкото село Долина. Бяха го евакуирали от дома му, уж за да не прелее язовирът до селото. Не го пускаха да види животните си. Без грижи три от агънцата му бяха умрели през нощта. Това беше

катастрофа за дядо Васил. Защото със 100 лв. пенсия и животните, 80-годишният мъж издържа 5-членното си семейство.

Стоян: През 2008 г. цял месец бях учител по английски под прикритие в 85-то СОУ във Враждебна. Правих филм за образованието – „На учителя с любов”. Беше много трудно накрая да кажа на децата.

Историята, която много искате да разследвате?
Мария: Никога не ми е било мечта да разследвам, а само да питам и да разказвам. Оказа се, че с повече питане репортажите стават разследвания. А иначе много искам да разказвам за морето. И проблемите му. Стафан Тодоров – първият подводен оператор в България, ме посвети в тайните на подводния свят. А рекордьорът по престой под вода с акваланг Иван Железаров ме направи водолаз. И до преди две лета много снимах и разказвах за морето. Но от толкова разследвания напоследък не ми остава време за морските въпроси, а те са много важни.

Стоян: Пред очите ни откраднаха 4 милиарда от хората чрез КТБ и вместо да са в затвора, главните герои продължават да са „в бизнеса”, да управляват,  да обвиняват, да дават акъл, да правят комисии. Щом очевидните злоупотреби и то в такива мащаби са безнаказани, мотивацията да разкриваш малко се притъпява. За големите далавери няма последствия, а ако покажеш по ТВ някой селски кмет, който краде 100 литра нафта и му докараш разследване и уволнение, става смешно и жалко на фона на безнаказаните крадци на милиони и милиарди. Това не значи, че не трябва да показваме всички злоупотреби, които успеем да разкрием.

Мила Добринова

                                                                                                                                              
Мария Цънцарова е част от екипа на bTV от 2013 г. Сред репортажите й за 2014 са разследването за имотното състояние на Делян Пеевски, разкритията за схемите на ДПС за купуване на гласове в Галиче и Сърница, анализа на тефтерчето на Филип Златанов, разследването на Бисер Миланов – Петното много други. Мария Цънцарова спечели наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“ в категорията „Електронни медии” за репортажа, посветен на Пеевски. През 2013 г. фондация „Радостина Константинова” отличи Мария Цънцарова за разследването й „Изборна сергия 2013 г.”, излъчено по Нова телевизия.

Стоян Георгиев е част от екипа на bTV от 2007 г. През 2014 г. той разследва офшорките на британските острови и подставените лица, представени за инвеститори в застрояването на Карадере; „гнилите ябълки” в съдебната система, които узаконяват краденето на чужди компании у нас; злоупотребите с обществени поръчки и много други. За репортажа за офшорките Стоян Георгиев спечели наградата за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова".