Канадска компания започва добив на метали от дъното на Тихия океан през 2026 г.

Канадската компания Metals Company потвърди, че до 2026 г. ще даде началото на добив на метали от дъното на Тихия океан, ангажирайки се да преодолее критиките, които хвърлиха сянка противоречивия от екологична гледна точка мега проект, предаде Франс прес.

"Ако всичко се развива според очакванията, то проектът ще стартира през 2026 г.", заяви пред АФП главният изпълнителен директор Жерар Барон в кулоарите на срещата на върха на Форума на тихоокеанските острови, която се провежда в Кралство Тонга.

С посредничеството на  Nori ("Океански ресурси на Науру"), филиал, поддържан от малката островна държава Науру, "Метълс къмпани" се надява да разработи широка икономическа офшорна зона, от която да събира полиметални скали, наричани също нодули, намиращи се на дъното на океана.

Компанията обяви през август 2023 г., че е поискала разрешително за експлоатация от 2024 г. Месец по-рано страните членки на Международния орган по морското дъно се споразумяха за двугодишна пътна карта за въвеждането на минен кодекс за добив на морското дъно.

Съветът на Международния орган по морското дъно преговаря за приемането на този кодекс от над 10 години, като ролята му е да предоставя договори за проучване. През 2011 г. такъв получава Ти Ем Си (TMC) в зоната Кларион-Клипертон по протежението на западното крайбрежие на Мексико в Тихия океан.

От 2023 г. обаче, въпреки липсата на правила, всяка страна може да депозира молба за лиценз за експлоатация от името на компания, с която има договор.

По време на тестовите фази през 2022 г. Ти Ем Си обяви, че е добила 3000 тона нодули от океанското дъно. Компанията обяви, че е увеличила годишните си цели от 1,3 милиона тона брутна суровина до 3 милиона.

Нодулите са богати на манган, мед, кобалт и никел - метали, които се използват в производството на батерии за електрически превозни средства.

Това са минерални образувания, които се образуват в течение на милиони години, най-вече около ядрата на органичната материя като зъб на акула или кост от кит.

Науру, Тонга и островите Кук са привърженици на експлоатацията на полиметални нодули за разлика от Палау, Фиджи или Самоа, които се противопоставят и настояват да бъдат проучени въпроси от екологична гледна точка преди стартирането на подобни проекти.

Неправителствени и научни организации изтъкват рисковете за прякото унищожаване на местообитания и видове, както и за нарушаване на способността на океана да абсорбира отделения от човешката дейност въглерод.

Научно проучване, финансирано частично от Metals Company и публикувано в началото на 2024 г., показва най-вече, че извличането на нодули може да наруши потенциално екологичния цикъл.

Жерар Барон обаче отхвърля заключенията от проучването, квалифицирайки ги като "подвеждащи".

Науру, която има 12 500 жители на площ от около 20 кв.км, претендира за зона за добив на метали от над 70 000 кв.м. в зоната Кларион-Клипертон.

В миналото добивът на фосфати направи от Науру една от най-богатите страни в света по отношение на брутен вътрешен продукт на глава от населението. Тази манна небесна обаче привърши и на острова се появиха оголени пейзажи и издълбани площи, припомня Франс прес, цитирана от БТА.