Кризата променя Европа

Изборите във Франция и Гърция отразяват гнева и разочарованието, което се надига из цяла Европа в момент, когато прословутият начин на живот, на който европейците дълго време се наслаждаваха, и дори приемаха като даденост, е подложен на натиск в тези кризисни времена, пише БТА.

Въпреки че ситуацията варира от север на юг, Европа преминава през дълбока промяна - от изискания си начин на живот до високо ценените социални помощи и усещането сред много европейци, че са елита на света.

Ето някои от сферите, където Европа се сблъсква с промени:

Социална държава: Шестседмични платени отпуски. Пенсиониране преди 65 години. Щедри помощи за болните и безработните.

Системата на социални помощи от люлката до гроба, която бе стълб на европейския живот десетилетия наред, "изтънява" с всеки следващ пакет със строги мерки за икономии. В много страни пенсионната възраст се увеличи над 65 години. Шведският премиер дори подхвърли идеята хората да работят до 75 години. Европейците няма да се откажат от легендарния си социален модел, но могат да очакват негова орязана версия в бъдеще. "Не смятам, че системата на социалната държава се руши", заяви Ребека Адлер-Нисен, доцент в Центъра за европейска политика в Копенхагенския университет. "Става дума най-вече за това какво можем да направим в бъдеще", каза тя.

Начин на живот: Бонвивани или безделници?

Когато става дума за баланса живот-работа, европейците са "в час" или напълно са си изгубили разсъдъка, в зависимост от това кого попитате. Но икономическата реалност сега принуждава най-стресираните страни да поставят под въпрос някои дълбоко вкоренени навици. Дългите обеди вече намаляват из целия континент. Испания обмисля промени в навика на служителите, които, идвайки на работа, незабавно се отправят към най-близкото кафене за половин час или повече закуска. Друг свещен въпрос на мушката е навикът да се удължава уикенда - когато четвъртък е празничен ден и петък се обявява за неработен. В Ирландия кризата оказа влияние върху легендарните традиции да се ходи на "пъб" (кръчма). Ирландците все повече си общуват по домовете, като избягват кръчмите, в които бирата и други напитки са няколко пъти по-скъпи, отколкото предлаганите на промоции в германските супермаркети, които сега никнат навсякъде в Ирландия.

Политически крайности: Националният фронт във Франция, Златна зора в Гърция, Партията на свободата в Холандия, Финландците.

В Западна Европа и в части на Източна Европана ход е крайната десница. Европа има дълбоки традиции на толерантност и плурализъм, които се коренят в Просвещението през 18-и век. Но европейската история предлага и най-крайните примери на расистки национализъм. Макар и откритите нацисти да са незначително малцинство днес в Европа, икономическата криза подхрани силите в дясно, които се противопоставят на имигрантите и на самата идея за европейска интеграция. От другата страна на политическия спектър, левите партии, които смятат Европейския съюз за капиталистическа свръхдържава, подтискаща работническите класи, спечелиха във Франция, Испания, Гърция и Дания.

Европа в света: Светът все още се възхищава на френското изкуство, италианската храна и испанския футбол. Но в световната икономика, мързелива Европа е по-неатрактивна в сравнение с бързоразвиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия. Това е удар върху егото на континент, който е свикнал да смята, че има централна роля в историята. Безконечната дългова криза в Европа сериозно накърни доверието в проекта за обща валута. Междудържавните препирни също опетниха имиджа на Европа като модел за това как страните могат заедно да градят мир и просперитет.

Култура и изкуства: Не се безпокойте, дълговата криза няма да затвори Лувъра в Париж или Виенската държавна опера. Културата ще играе централна роля в европейския живот в близко бъдеще. Но в каква степен трябва тя да бъде финансирана от правителството? Това е въпрос, който си задават много европейски столици със свиването на бюджетите. Като част от мерките за строги икономии, новото консервативно правителство на Испания сля министерството на културата, което беше отделна институция, с ведомствата на образованието и спорта. Програма за субсидиране на испанското кино, което си спечели име по света с режисьори, носители на Оскар като Педро Алмодовар, беше прекратена. В Швеция правителството реши постепенно да сложи край на програма за субсидии, която осигуряваше гаранции за доживотни приходи за творците, считани са особено важни за шведската култура.