„Пепеляшка“ на Росини – приказка с намигване и усмивка

Завладяващата приказна история за малкото бедно момиче, което се превръща в принцеса, е леко видоизменена в новата версия на "Пепеляшка", която ще се играе на сцената на Софийската опера и балет на 11 март. 

В постановката, героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея, действието ръководи наставникът на принц Рамиро, Алидоро.

Няма тиква, няма магии, привидно няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – къде явно, къде полускрито, къде само с леко намигване.

Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни, посочват от операта.

„Много ми допада именно тази трактовка, при която героинята ми е активна, весела, жизнерадостна. Играла съм и версии, в които Пепеляшка е олицетворение на страданието, но предпочитам прочита на Вера Петрова”, споделя една от трите изпълнителки на главната роля Оана Андра. Дебютирала в ролята още като студентка, тя продължава да харесва музиката на Росини и специално тази негова опера. Това, за което публиката на софийската „Пепеляшка” може само да се досеща е, че за някакви си 40 секунди главната героиня се преоблича преди финалната си много красива ария. 

Сценографията на младата, но набираща скорост с всеки следващ спектакъл Боряна Ангелова е необичайна и в пълно съзвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в цветна градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.

Верен в росиниевия прочит, диригентът Григор Паликаров също е завладян от цялостната силно позитивна атмосфера от сцената.

Макар и предизвестен, хепиендът не идва от само себе си. Росини е взаимствал само по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри.

Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова интересен и харесван крайния продукт на сцената на Софийската опера. Зад кулисите остава многомесечният труд на целия екип, терзанията и съмненията, намирането на верните решения за всички многобройни предизвикателства, пред които той е бил изправен, за да „преведе” творбата на Росини в 21-ви век.