Дръзки, невинни и емоционални – платната на бунтарките

„Повече се страхувам от успеха, отколкото от провала“, казва френската скулпторка Луиз Буржоа (1911–2010). Подобни признания звучат като проповед на някой нюейдж гуру – успехът задължава, поставя те под контрола на феновете, на желанието да продължаваш да им харесваш, да пасваш на вкуса и стандартите им. Но за жените в историята на изкуството постижението често е представлявало директна, а не косвена опасност.

През 1723 г. датската художничка Маргарета Хаверман е изключена от Кралската френска академия, защото е представила картина, която  е „прекалено добра, за да бъде нарисувана от жена“. Творбите на нейната сънародничка Джудит Лейстър дълго време са подписвани като работи на Франс Халс. И когато все пак става ясно, че са създадени от жена, те просто са свалени от експозициите на музеите.

През ХIХ в. като студентка в пуританска Америка импресионистката Мери Касат е получавала забележки „да не рисува по-добре от мъжете“ и дори ѝ забраняват да присъства в часовете по голо тяло. Като съвсем млада тя е принудена да подписва произведенията си с мъжко име, за да стигнат до пазара изобщо.

Знаем, че жените дълго време не са имали достъп до библиотеки, академии, университети и т.н. Но дори когато са били допускани до знанието, те е трябвало да приемат, че мъжете са априори по-добри от тях. Тези, които не са се подчинявали на тази „истина“, са нарушавали „естествения ред на нещата“. А наказанията за това са варирали от присъда за вещестерство, затваряне в заведения за душевно болни, отхвърляне от света – според мястото и времето...

Какви са били тези жени, тръгнали срещу вятъра и обществените порядки, подложили се на лишения и подигравки, за да се отдадат на изкуството? Нека се опитаме да надникнем в характерите на някои от по-известните артистки в историята.

Свобода и независимост

Както вече стана ясно, с времето жените се научават да избягват успеха, да търсят свои начини и така да се изплъзват от мрежите на готовите формули. Липсата на стремеж към успеха ги дарява със свобода и независимост, за да живеят и работят извън контрола на публиката и маниите за харесване. Тъкмо тази независимост им е позволила да разбиват клишетата и стереотипите за жените изобщо, създавани и подхранвани в продължение на векове с оправданието, че това е „природно“ и „нормално“.

В своите автопортрети Фрида Кало подчертава мъха над устните си, вместо да го махне и да заприлича на жена. По същия начин тя подсилва гъстотата на своите сключени вежди напук на холивудската мода те да бъдат повдигнати и почти невидими. Щом настояваме за естествения ред на нещата, нека бъдем такива, каквито природата ни е създала, казват нейните дръзки автопортрети.

Дързост

Ако има качество, което жените артистки споделят, това на първо място е дързостта. Ясно е, че се е искало смелост, за да правят изкуство в една враждебна среда, която е внушавала, че те са слаби и безволеви същества, създадени, за да служат на „силния пол“. Но те не просто са рисували, а са разкривали себе си – с болезнена откровеност, граничеща с безсрамие (спрямо порядките на времето).

До първата половина на ХХ в. жените художнички са били поучавани да стоят встрани от „големите сюжети“, т.е. исторически и героични сцени. Вместо това те е трябвало да се отдадат на миниатюри или картини с цветя. „Тези изумителни феномени на чистота и красота, които да бъдат допълнени от свежестта и чистотата на самите авторки“, настоява френският критик Леон Легранж.

Тъкмо това прави и американската художничка Джорджия О’Кийф през 20-те години на миналия век. Тя рисува огромни цветя, чиито разтварящи се венчелистчета, помръдващи тичинки и мистериозни връхчета все повече наподобяват... женски гениталии. Докато Фрида Кало преобръща стереотипа за „естествената“ красота и слабост на жената, Джорджия О’Кийф се заема с клишето за чистотата и непорочността на цветята, както и за пасивната сексуалност на жената.

И в двата случая те имат точно дързостта да извадят на показ собствените си чувства, желания и природа и да ги противопоставят на общоприетото мнение. Но как са успявали да видят себе си извън стандартите на времето и защо другите не са можели да го направят?

Джорджия О’Кийф се заема с клишето за чистотата и непорочността на цветята и пасивната сексуалност на жената. Снимка: Getty Images

Невинност

Отговорът отново ни дава Луиз Буржоа. „Артистът трябва да порасне, но никога да не губи невинността си. С невинността си артистът показва това, което другите не виждат“ – казва тя.

Разбира се, мъжете също са искали това. Пикасо е твърдял, че му е бил нужен цял живот да се научи да рисува като дете. Той е успял да опрости формата в картините си, но е трудно да се каже, че е гледал на света или на живота с очите на дете. Всъщност в някои отношения художникът е бил по-циничен от всички останали. Повечето жени артистки обаче така и не порастват, но не защото рисуват инфантилно, а защото запазват една дълбока връзка с подсъзнанието си като децата.

Известно е, че до определена възраст ние не правим разлика между реалност и сънища. По подобен начин жените художнички твърде често не правят разлика между реалността и образа или, по-точно, те имат склонност

да виждат живота през изкуството.

Сюрреалистката Леонора Карингтън често мести ателието си в кухнята и създава някои от първите арт произведения с истинска храна. От една страна, тя подрива домакинската роля на жената, но от друга, открива връзката между рисуването и кулинарията: в баланса, пропорциите, взаимодействията между различните елементи.

Карингтън твърди, че и живописта, и готвенето са алхимия. Те са част от „мистичните възможности на жената“. Нейната съвременничка Алис Токлас (приятелка на колекционерката Гертруд Стейн) започва да прави ядивни произведения на изкуството. Тя е тази, която описва в книгата си първите кексчета с марихуана. Основната тема, която вълнува Токлас, е как човек може да изрази отношението си към някого чрез храната или как храната може да създава нови връзки.

Отношенията между хората занимават и Луиз Буржоа. Артистката изследва как отделните елементи в скулптурата могат да се опират един на друг „като хората“. Буржоа признава, че се интересува от това как да закрепи заедно различни обекти по същия начин, по който мисли за собствените си връзки, и как да ги задържи. „Когато взема парче мрамор, трябва да се съобразявам с дефектите му, но... така е и с хората“, допълва тя.

Луиз Буржоа: „Моята тема е суровостта на емоциите, през които преминаваме“. Снимка: Getty Images

Гений vs. талант

„Жената е гениална в любовта, докато мъжът е просто талантлив там“, пише руският философ Николай Бердяев. Дълго време се е смятало, че геният на нежния пол е в това да обича и да бъде майка. Но трябва да стои настрани от сериозните занимания. Никой всъщност не се е сетил, че бидейки „гениална в любовта“, една жена може да бъде такава и в изкуството, ако... между тях няма разделителна линия.

Децата доста късно започват да правят тази разлика, а някои така и не я правят, като пораснат – това са жените артистки. Можем да смятаме, че те до голяма степен са предусетили съвременните арт тенденции, които се стремят към подобно сливане. През 90-те години на ХХ в. френският критик Никола Бурийо въведе термина „релативни естетики“. С него той дефинира произведения, чиято цел е „да създават и изследват човешки взаимоотношения“.

Сюрреалистката Леонора Карингтън твърди, че и живописта, и готвенето са алхимия. Снимка: Getty Image

Свръхемоционални

„Моята тема е суровостта на емоциите, през които преминаваме“, казва Луиз Буржоа. Нейните приятели я определят като „свръхинтелигентна, но с бурните полярни емоции на дете“. Според тях изкуството ѝ помага да пази баланса между двата полюса. Неслучайно тя се насочва към скулптурата и неведнъж признава, че „излива вътрешната си агресия върху материала“. Тя трябва да направи поне сто рисунки, за да стигне до освобождението и баланса, които ѝ носи работата с камък.

Скулптурата бе от последните бастиони на женомразците в изкуството: те твърдо вярваха, че за да работиш с твърд материал, се изискват мъжка сила и мускули. Е, Камий Клодел и Луиз Буржоа се справят не по-зле от мъжете. Повечето художнички притежават вътрешна енергия и сила, която не се натрупва във фитнес залата, а най-често идват тъкмо от стихията на емоциите. Едно от модните клишета напоследък е, че жените в изкуството са били „гневни“ и „яростни“ и това им е дало тази неизчерпаема енергия.

Това е пореден опит тяхната работа да бъде сведена до хистерични изстъпления. В действителност всички тези жени, дръзки и непокорни, с детска наивност, са били и свръхчувствителни създания. Те не са умеели да се преструват, да рафинират емоциите си, за да „успеят“ в обществото. Защото по детски са вярвали в изкуството и не са имали лицемерието да го отделят от живота.

И да, те са най-чувствителни не към любовта, а към стереотипи и несправедливост. Неслучайно повечето от артистките, станали знаме на феминистки движения, категорично са отказвали да бъдат част от тях. Луиз Буржоа и Джорджия О’Кийф например винаги са стояли настрани. Други като Франческа Удман и Мери Касат пък са били заклеймявани от пламенни феминистки, защото не са творили по идеологията им. Там, където линиите на изкуството и живота се събират, няма място за етикети или властови механизми.

Тези художнички се оказаха прави. През последното десетилетие жените постигнаха в реалността повечето от нещата, които някога са били възможни само в изкуството им. Днес една артистка с истински талант по-рядко ще занимава света със себе си и тялото си. Много повече ще присъства там, където чувства истинска несправедливост – Таня Бругера търка пейките на затворите в Куба, Налими Малани поставя проблемите на мигрантите, а Рейчъл Уайтред – на разрушените викториански сгради в Лондон. Но те са все така дръзки, невинни, емоционални като деца и също като тях – сляпо вярващи в изкуството.

Скулптурите на Леонора Карингтън опровергават твърдението, че за да работиш с твърд материал, се изискват мъжка сила и мускули. Снимка: Getty Images

***

Нада Нешева. Текстът е част от шестото по ред специално издание на Мениджър "Жената е". Посветено на силата на характера, в него екипът разказва истории за решителност, която променя и представя портрети на над 40 дами, които създават стойност и развиват добри екипи. Търсете "Жената е: Сила на характера" на zinzin.bg!