Обичта е най-доброто лекарство за всяка рана

Свръхамбицията би могла да бъде полезна, ако личността знае кога е необходимо да спре, да си наложи пауза, да осмисли и анализира постигнатото, казва писателката и преводач на англоезична литература Здравка Евтимова. Тя е един от съвременните майстори на късия разказ. Нейни произведения са издавани в 32 страни по света. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език.

Каква е мисията на жената?

Истинска благословия е човек да се роди жена. И затова много се радвах, когато първото ми внуче бе момиче. Жената не само дава живот, но и го съхранява. Слабостта, която някои откриват у нея, всъщност е сила.

А какво е слабост? Жената да се отдръпне в моменти, когато види, че нейният партньор е много разгневен, потиснат и всичко му е криво. Тогава тя прави крачка встрани, не спори и се стреми да го утеши, независимо че той може да е направил погрешна стъпка. Това не е израз на слабост, а проявление на фината мощ на водата. Реката бавно, в продължение на стотици години прокопава своя път през планината. Никак не ѝ е лесно да се бори с гранит, скали. Но намира своята посока и след себе си оставя неповторима, отнемаща дъха красота. Да погледнем различните каньони по света, ждрелото на река Ерма край Трън или Дяволското гърло.

Дали ми е било трудно да се родя жена? Не, аз благославям избора на Вселената за това. На първо място ми е подарена радостта да имам три деца. Палави, диви до безкрай. Най-светлият подарък е човек да има и по-късно внуци. Децата са голяма отговорност на всички възрастни, а това означава строгостта, която проявяваме към тях, да е съчетана с доброта и обич. Да имаш здрави, палави, красиви деца означава да бъдеш безкрайно богат човек.

Пред какви предизвикателства са изправени писателките?

Когато съм публикувала своите произведения, никога не съм разделяла писателите на мъже и жени. А на създатели на силна литература, истории, които се помнят, и на такива, които сякаш никога не са били написани. Англо-американският поет Уистън Хю Одън (1907–1973) пише: „Има незаслужено забравени книги, но незаслужено запомнени няма“. Това е истинската литература, независимо дали е създадена от мъж или от жена.

Разбира се, в миналото дамите не са имали толкова време, нито социалните нагласи са били благоприятни за тяхното развитие. Да си припомним Емили Дикинсън, написала над 1800 стихотворения, от които са публикувани единствено 10, излезли в не особено престижни литературни списания. След смъртта ѝ всеки говори с уважение и обич за творчеството ѝ, докато мнозина от прехвалените ѝ колеги от това време са забравени. Тъкмо затова според мен най-добрият литературен критик е времето.

Какви други скрити предимства има женската природа?

Човек да се роди жена е допълнителна, неизмерима по своята величина и обхват сила. Болката при раждането на детето, страхът, когато то се разболее, са огромни. В моето семейство аз съм по-страхливата. При писането тази особеност може би помага, защото преминаваш и познаваш издълбоко всички състояния – от незначителното притеснение като полъх на вятър към по-засилващия се страх, докато чувството не се превърне в паника.

А по-благоразумният, по-мъдрият от нас двамата е моят съпруг. Когато той прегърнеше болното дете, то сваляше температурата. При мен пък може би заради обзелата ме паника я вдигаше. Но това е неповторимо – притеснението, обхващащо те от тревогата за обичания човек. То прави всеки един от нас много силен и устойчив в областта на професиите ни, независимо дали работим в сферата на модата или новите технологии. Когато те изпълва огромна загриженост, ти ставаш всеотдаен, поставяш себе си на второ място. Силата ти отива в спасението и подкрепата за човека, когото обичаш, без когото няма смисъл да си жив. Мисля си, че силата на жената в това отношение е наистина неизчерпаема, защото обичта няма край и няма бряг.

Често в съзнанието ми се връща една мисъл на Коко Шанел: „На 30 години жената е неотразима, на 40 е приятна, а след това до края на живота си е неустоима“. След 40 жената намира себе си и увереността в знанията и уменията, придобити в течение на десетилетията, те имат силата на вулкан. Пречките, пред които се е изправяла преди това в живота си, са останали зад гърба ѝ.

Кога слабата сила се превръща в стихия?

Стихията има две измерения. Ако човек е мъдър, тя може да работи в позитивна посока, да носи добро. Жената трябва да се научи да предвижда дали стихията крие опасност от убийствени последици, да бъде достатъчно разумна, за да спаси не само близките си, но и всички живи същества около нея от бедствието. Умната жена изостря наблюдателността си, впряга цялата си енергия, за да избегне убийствените измерения на всяко явление или събитие. От силата на водопада подготвеният човек извлича електроенергия, ако построи електроцентрала, така не само се възхищаваме от красотата на този природен феномен, правим неговата енергия полезна за хората.

Много е страшно обаче, ако стихията надделее. Моля се в такива дни до всички жени да стои някой верен приятел. Надежден партньор, надарен с доброта и разбиране, човек, способен да превърне своята обич, своята страст в постоянна подкрепа, в сила, която да изведе двамата, семейството на сигурен бряг. И да го направи така, че постъпката му да се помни от внуците и от потомците след тях. Всеки мъж има силата да го направи. И го прави!

Сплавта от „слабата“ женска сила и мощната подкрепа на мъжа не може да бъде победена от никоя стихия. Тази сплав е споена от обич и взаимно уважение, респект към силните качества на партньора. Тогава всяко униние, всякоя слабост или недоимък са временни. Обичта трансформира стихията в спокойна пълноводна река на радостта. Обичта е най-доброто лекарство за всяка рана. И когато жената има такова лекарство в сърцето си, намира верния път за себе си, за обичаните си хора и за целия свят.

Как свръхамбицията излиза извън контрол?

Свръхамбицията би могла да бъде полезна, ако личността знае кога е необходимо да спре, да си наложи пауза, да осмисли и анализира постигнатото. Бих сравнила амбицията с атом, който е в основата на термоядрена реакция. Тя може да изпепели всичко по пътя си, включително личността, която я е предизвикала. Възможно е това да се окаже край на професионалната кариера, безвъзвратно скъсване на отношение с важен за нас човек, загуба на престиж и доверие. Но този атом, предизвикал подобна реакция, е в състояние да донесе светлина, топлина, сигурност. Всичко зависи от личността – ако тя е способна да управлява амбициите си, да ги превръща в постижения, да оставя след себе си приятели и потенциални бъдещи съмишленици, толкова по-добре.

 В това военно време каква може да бъде ролята на жените в решаването на конфликти?

Жената е създадена да изнесе докрай трудностите, да ги победи, да ги превърне в стъпала, водещи до съхраняването на човешкия живот – жената, която обича мъжа до себе си, е символ на безсмъртието на човечеството. В нея е въплътено огромно търпение и светла обич – те са ѝ нужни да изчака необходимото време, докато животът на новия човек в нея съзрее, докато се роди детето. Децата ни, младостта са най-верният символ на нашата надежда, упованието, че всеки конфликт ще бъде разрешен, за да има утре, за да има нова младост, за да има достоен живот на всички хора под слънцето. Да, познаваме много нетърпеливи жени – те наистина са огън и пламък. Но когато става дума за деца, огънят се трансформира в постоянство на грижите, в нежност, в упорство да постигнем добро в домовете си, радост за приятелите си, в победи в професионалната област, в крайна сметка – в елиминиране на конфликтите.

Кои са най-изявените черти на женския характер?

На първо място поставям издръжливостта срещу психологически удари. Сигурно жената ще си поплаче, когато е обидена. Ще помърмори, когато някой я е ядосал. Един-два дни може да не бъде на себе си, защото я е притиснало тежко разочарование. Но много бързо ще се съвземе от психологическия удар, защото очите на нейните деца са вперени в лицето ѝ. Тя трябва да даде сила на дребосъците – да прегърне дъщерята, да разроши косата на сина, да им се поскара, когато е необходимо. Тези жестове са безценни – те изграждат характерите, те каляват младата воля. Мъжът ще преживее – ако въобще успее – обидата много по-трудно. Сигурно тя ще тлее десетилетия в съзнанието му. Една латинска поговорка ни напомня, че онзи, който мисли за отмъщение, държи раните си отворени. А при жените важи друго – дори и излекуваната рана оставя белег. Жената е лекарството за всякаква рана. Тя не държи раните отворени, но не забравя белега! Затова мъжът и жената са така необходими един на друг – тя лекува неговите рани, той я поддържа здрава, ценена, обичана.

Илия Вълков

Текстът е част от шестото по ред специално издание на Мениджър "Жената е...". То е посветено на силата на характера. В него екипът разказва истории за решителност, която променя и представя портрети на над 40 дами, които създават стойност и развиват добри екипи. Ще го откриете на zinzin.bg.