Уорън Бъфет за ИИ и въпроса, на който и най-добрите икономисти нямат отговор от 100 години

Уорън Бъфет е първият от глобалния елит, който открито признава, че не знае много за изкуствения интелект. Това е в унисон с дългогодишната му философия да избягва технологии, които са извън компетентност. Например, огромният му дял в Apple, който е най-големият му дял от акции, дори и след ограничаването му, се е появил по-скоро като прозрение, свързано с потребителския успех на компанията, отколкото като технологичен залог, каза той през уикенда на годишната среща на Berkshire Hathaway.

Но по време на внимателно наблюдаваното събитие в Омаха тази година милиардерът инвеститор и главен изпълнителен директор и председател на Berkshire не можа да избегне темата за изкуствения интелект, която беше в полезрението на акционерите. Така че, на Оракула от Оклахома му се наложи да отговори на няколко въпроса, пише CNBC.

Наричайки изкуствения интелект фундаментален, Бъфет в същото време заяви, че тази технология е като "джин" - веднъж пусната от бутилката, тя може да има катастрофални последици. Сред най-големите заплахи според него е масовата способност за измама, възможна благодарение на ИИ, до заплахата от научен пробив, еквивалентен на ядрените оръжия по непредвидени последици и риск за човечеството. И има поне един въпрос, каза Бъфет, на който никой не може да отговори, когато стане дума за въздействието на ИИ върху света, така, че да промени живота на всеки човек ежедневно. Това е въпрос, който от сто години тормози най-добрите икономисти, подчерта инвеститорът.

"Това може да доведе до огромно количество свободно време", казва Бъфет. "Какво прави светът със свободното време, е друг въпрос. ... Знам, че страшно много хора си мислят, че когато отидат на работа, първо искат да имат свободно време - а това, което на мен ми харесва, е всъщност да имам повече проблеми за решаване", допълни той=

Той цитира пример на Джон Мейнард Кейнс, един от най-значимите икономически мислители на съвременната епоха, който правилно прогнозира, че производството на глава от населението ще нараства с експоненциални темпове, но не успява да предвиди какво ще правят хората с увеличената производителност.

Кейнс е смятан за бащата на макроикономиката, известен най-вече с подкрепата си за правителствена намеса чрез социални програми и програми за заетост с цел стабилизиране на икономиката по време на икономически спадове, включително Голямата депресия, и с книгите си, сред които "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", която Бъфет препоръчва да се добави от всеки към личния списък с книгите, които задължително трябва да прочете.

Производителността в САЩ през последните няколко месеци е в подем. Според данните на Службата за статистически изследвания (BLS) след огромния скок на производителността по време на Covid е имало продължителен спад и едва през последните четири тримесечия данните са се променили, като са се увеличили с около 3% на годишна база. Този отскок съответно провокира въпроси от страна на корпоративните ръководители относно факторите, които биха могли да играят роля -  от изкуствения интелект до задълженията за връщане в офиса.

Повечето от тях обаче казват, че все още е твърде рано да се прави връзка с технологията, като правят разлика между ИИ, който се прилага от години и при който може да се проследят постиженията, и генеративния ИИ, за който всички говорят днес и който ще отнеме известно време, за да се появи в статистическите данни.

Икономическите изследователи също така предупреждават да не се разчита твърде много на всяко краткосрочно увеличение на производителността, тъй като тримесечните правителствени данни често подлежат на значителни ревизии и може да са необходими години, за да може да се установи значителна промяна в линията на тенденциите в производителността.

ИИ в крайна сметка ще бъде основен двигател на производителността на труда, макар и все още да не е навлязъл. Миналата седмица заместник-председателят на IBM и бивш ръководител на Националния икономически съвет Гари Кон заяви в ефира на CNBC, че внедряването на ИИ става бързо, а повишаването на производителността също се случва, макар и бавно. "Всяка компания разглежда ИИ и решава къде ще ѝ помогне", каза той по време на неотдавнашно интервю в предаването "Money Movers" по CNBC. 

"Това е еволюция; ние ще се развиваме в тази посока в областта на производителността и това постепенно ще се отрази на икономиката", каза Кон. "Но не мисля, че сме видели истинското ускоряване на производителността от изкуствения интелект", добави той.  

Повечето компании все още са на етапа на определяне на бюджети за ИИ и всеобхватна стратегия за това как той може да помогне на клиентите и служителите, и се опитват да влязат в режим на внедряване.

Главният изпълнителен директор на MongoDB Дев Итихерия, чиято компания пусна миналата седмица набор от инструменти, за да помогне на компаниите, " завладени от ИИ", наскоро заяви пред CNBC, че ръководителите са достигнали точката, в която се питат кога стойността и възвръщаемостта на ИИ ще бъдат акумулирани за тях. Пазарът преминава през фазата, в която стойността се натрупва само на най-ниското ниво, като например Nvidia и ChatGPT/OpenAI, и сега е от решаващо значение компаниите да се подготвят за приложенията, изградени върху тази инфраструктура.

Бумът на производителността и технологиите

Бумът на производителността е рядко явление, което се случва веднъж на поколение - последният беше в средата и края на 90-те години на миналия век преди краха на "дотком" - период на значителен икономически растеж, който не се дължи на създаването на нови работни места.

Проблемът с технологичния напредък, който намалява броя на наличните работни места, е непрекъснато актуален и след пускането на ChatGPT в края на 2022 г. бяха публикувани безброй проучвания, които обхващат загубата на работни места, или на жаргон, често използван за отразяване на несигурността относно точното въздействие, работни места с "експозиция на ИИ".

Компаниите обичат да казват, че ИИ няма да замени работните места, а ще позволи на хората да се съсредоточат върху по-ценни умения и задачи, като прехвърлят на машините рутинната работа, която  така или иначе не обичат да вършат. Но около 37% от бизнес лидерите, анкетирани от Resume Builder, твърдят, че технологиите ще заменят масово работниците през 2023 г., а 44% казват, че през тази година ще има повече съкращения поради напредъка на ИИ. В исторически план обаче технологичният напредък - като например увеличаването на индустриализацията - не се е оказал убиецът на кариерата, за който предупреждават експертите.

Поради потенциалната липса на възможности за работа с развитието на изкуствения интелект някои експерти, както и милиардери и политици, изразиха мнението, че е необходим универсален базов доход (УБД), който да допълва по-ниските или никакви заплати и да поддържа икономиката на повърхността. Сред технологичните икони, които обсъждат идеята, са Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Сам Алтман.

Все пак има основания за скептицизъм по отношение на точната връзка между технологиите и работните места.

В края на 80-те години на миналия век родоначалникът на изследванията на производителността, носителят на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу, казва: "Компютърната ера може да се види навсякъде, но не и в статистиката за производителността."

Това е известно като парадокс на производителността на Солоу и впоследствие бумът в края на 90-те години щеше да го оспори. Но по-късните изследвания щяха да покажат, че всъщност е имало неясна връзка между ерата на дотком компаниите и повишаването на производителността. Един от съавторите на тази работа в McKinsey заяви пред Harvard Business Review, че възприемането на възгледа на Солоу във връзка с технологичния бум през 90-те години е било "прекалено опростено", както и възгледът, който се появи след него, че интернет е довел до бум на производителността.

Имайки предвид тези опасения и въпроси, на които няма отговор, Бъфет в крайна сметка заяви, че компаниите с интензивен човешки труд като Berkshire Hathaway трябва да обмислят баланса между това как технологиите могат да им помогнат да станат по-ефективни, без да застрашават хората. 

"Не знам можем да бъдем сигурни, че това ще се случи, както и не знам как можем да бъдем че когато сме използвали две атомни бомби през Втората световна война, сме знаели, че не сме създали нещо, което може да унищожи света по-късно", казва Бъфет.