„Отнасяйте се еднакво с всички“ е ужасен съвет за един лидер

Много лидери акцентират върху „справедливостта“ на работно място. Намерението е добро. Те искат да избегнат пристрастията, да дадат на хората възможност да успеят и да подкрепят всички членове на екипа си. Твърде често обаче в това преследване им се дава съветът да „се отнасят към всички по един и същи начин“ – без да имат фаворити. На пръв поглед това звучи хубаво. Звучи справедливо.

Но това е един от най-лошите съвети, които един лидер може да последва. Не всеки се нуждае от едно и също отношение. Всъщност, най-добрият лидерски подход за всеки човек зависи от ситуацията.

Моята перспектива идва от повече от десетилетие, прекарано в изучаване на ефективно влияние, помагане на организации да изградят лидерски способности и ръководене на екипи от собствения ми опит. И в трите случая се очертава един и същ модел: Лидерството работи най-добре, когато е съобразено със ситуацията. Ето четири често срещани сценария, в които се оказват лидерите, и най-добрият начин да реагирате.

Неохотният служител

Случвало ли ви се е да запознаете някого с отлична възможност за развитие, което обаче го кара да замръзне или да изцяло да я отбегне?  Това не е необичаен сценарий. Много хора реагират по този начин, когато са изправени пред предизвикателство, с което никога преди не са се справяли. При тези обстоятелства най-доброто нещо, което един лидер може да направи, е да предостави ясни инструкции, стъпка по стъпка. Това дава на члена на екипа лесни победи, които му помагат да изгради уменията и увереността, от които се нуждае.

Нетърпеливият новобранец

Понякога хората получават нова възможност за развитие и са готови да се впуснат веднага. Всъщност те надценяват способностите си и се захващат с нещо, за което не са подготвени. Това може да доведе до лоши резултати и дори да има обратен ефект, като причини регрес в представянето. За да се избегнат подобни негативни ефекти, е важно лидерите бързо да разпознаят нетърпеливия новобранец и да му дадат насоката и яснотата, от които се нуждае, за да се представи добре.

Опитните лидери могат да направят това, като същевременно подкрепят ентусиазма на индивида и бавно предоставят по-голямата картина. С течение на времето такова лидерство изгражда отговорността на служителя за собственото му  развитие, поставяйки го на шофьорското място по пътя към успеха.

Неувереният отличник

От друга страна, лидерите често се сблъскват със ситуации, в които човек е демонстрирал експертиза или компетентност в дадено умение, но продължава да се съмнява в себе си. Този служител може да продължи да се облягат на лидера за проблеми, чиито отговори вече знае, и да е склонен да поема отговорност за важни задачи. Въпреки че може да търси отговори и насоки от лидера, това, от което наистина се нуждае, е някой, който да му напомня, че знае какво прави.

Лидерите могат да постигнат това чрез двустранен диалог и съвместно решаване на проблеми. Като обръща въпросите на служителя обратно към него, лидерът затвърждава, че той вече има всичко необходимо, за да бъде успешен.

Автономният експерт

С последователна практика и подкрепа от страна на лидера, много служители в крайна сметка достигат етап, в който са автономни експерти в критичните умения на своята роля. Може би си мислите, че това е най-лесната ситуация за работа, но за много лидери е некомфортна. Защото, когато някой се отличава в дадено умение, това, от което се нуждаят повече от всичко, е лидерът да не му се пречка.

За някои лидери това може да изглежда като изоставяне. Но за човек, който изпълнява задачите по възможно най-качествения начин, това е демонстрация на доверие и овластяване.

Лидерството е свързано най-вече с адаптивност

Забелязвате ли как всяка от тези ситуации изисква много различен лидерски подход? Ето защо казваме, че в лидерството няма универсални решения и предупреждаваме срещу съвета да се отнасяме към всички по един и същи начин.

Представете си, че бихте отговорили на неохотния служил, като отстъпите назад и му позволите да поеме юздите. Той вероятно би се почувствал изоставен, след като неизбежно се провали със задачата, точно както е очаквал. От друга страна, представете си, че подхождате към автономния експерт с инструкции стъпка по стъпка и конкретни насоки. Той би бил разочарован от микромениджърския подход и би го приел като признак, че му нямате доверие. Ето защо, вместо да използват един стил на лидерство за всяка ситуация, лидерите трябва да дадат на хората си това, от което се нуждаят в момента.

Сега, за да направим още една крачка напред, помислете, че всеки от описаните по-горе сценарии може да е за един и същ човек с четири различни умения. Всички имаме различни отговорности – в някои случаи има място за развитие, а при други става въпрос за задачи, с които се справяме отлично. Това означава, че всеки лидер трябва да може да адаптира своя стил на лидерство дори в рамките на един разговор. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Повечето лидери имат стил, който им е най-удобен. Ето защо съветът „да се отнасяме към всички еднакво“ може да бъде толкова изкушаващ. Той им дава възможност да се доверят на предпочитания си стил в името на справедливостта.

За да бъдете наистина успешен лидер обаче, трябва да излезете от зоната си на комфорт и да се поставите на мястото на хората, които ръководите. От какво се нуждаят те в момента, за да се развият по отношение на конкретната задача или умение? Отговорът на този въпрос ще ви насочи към най-подходящия лидерски стил за конкретната ситуация.

Справедливостта като цялостна концепция остава актуална – лидерите, разбира се, трябва да се отнасят с уважение към всички. Ефективното лидерство обаче се основава повече на адаптивността, отколкото на последователността.

………………

Сузи Бишъп, съавтор на „The Model for Leading Others, Navigating Change, and Unlocking Performance and Match: The Situational Coaching“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев