5 ценни урока по лидерство от провала на VW

Още се опитвам да асимилирам случилото се. Една от най-емблематичните германски марки бе хваната в измама. Ръководена от твърде фанатичен главен изпълнителен директор с болната амбиция да превърне автомобилната компания в най-голямата в света, тя излъга клиентите с надеждата да си купи време, за да открие технологично решение, което така и не намери. Както всички знаем, VW бяха изловени в собствената си „изкривена реалност“, смятайки, че могат да се измъкнат с убийство.

Както винаги се случва в такива ситуации, най-много страдат хората на дъното на пирамидата. Работници, които нямаха нищо общо с взетите решения, могат да загубят работата си, а клиентите, които са купили „зелени дизелови автомобили“ на VW, са втрещени от факта, че вместо да пазят околната среда, са изхвърляли в атмосферата вредни емисии, 35 пъти над допустимия лимит.

Volkswagen – и в по-голяма степен „германската марка“ - ще носят последиците за неопределен период от време. Като лидер, вероятно е добре да се запитате как бихте постъпили в тази ситуация. Как бихте избегнали попадането в този капан?

1. Главата в облаците, но краката – здраво стъпили на земята.

Понякога лидерите – дори по основателни причини – могат да се заплеснат по собствените си амбиции и стремежи. Тъй като обикновено са чудесни комуникатори и умеят да влияят на околните, те успяват да увлекат и други по своите прекомерно амбициозни цели. Аз съм последният човек, който ще ви каже да изоставите големите си мечти, но водачите трябва да умеят да остават здраво свързани с реалността.

2. Вслушвайте се в неверниците.

Не е трудно един лидер да се поддаде на вълнението на оптимистично настроените личности в компанията. Техните енергия и ентусиазъм са привлекателни и необходими за развитието на организацията. Важно е обаче да се уверите, че в екипа ви има поне няколко „реалиста“. Това са хората, които ви посочват кое е възможно и кога има опасност да ударите на камък. Слушайте, насърчавайте ги да изказват мнение и не се подвеждайте по тълпата, за която чашата винаги е наполовина пълна.

3. Подлагайте важните решения на Twitter теста.

В този свят на Wikileaks, някои супервлиятелни личности правят пазенето на тайни невъзможно. За да функционирате в тази среда на свръхпрозрачност, съветвам да правите Twitter теста. Преди да вземете важно решение, което може да повлияе на бизнеса и всички заинтересовани лица, мислете как някой би съобщил това решение в Twitter само в 140 символа и как светът би реагирал след това. Ако смятате, че бихте могли да понесете последиците от tweet-ването на това решение, направете го реалност.

4. Очите и ушите на 4

Търсете признаци и късчета информация, които ви се струват нелогични. Например:

• Талантливи служители напускат компанията, въпреки че последната се развива много добре;
• Резултатите изглеждат чудесно, но и неправдоподобни;
• Признаци на „групово мислене“;
• Хората не говорят;
• Необясними възходи и падения в ключовите индикатори на представянето.

Дръжте ушите и очите си на 4 и търсете сметки, които не излизат. Бъдете критични към собствения си успех.

5. Копайте надълбоко и се посветете на причините да вършите тази работа

Истинските лидери се захващат с каузи, които са в услуга на обществото. Знаят, че имат късмет, защото са били благословени с умението да водят и да привличат последователи. Това е огромна отговорност, която трябва да обуславя действията и решенията ви. Трябва да помните, че единствената причина да сте на лидерския пост, е, че имате дълг да служите на компанията, хората и обществото, докъдето ви стигат възможностите.

Ако всичко това ви звучи мъгляво, опитайте се да отговорите на следния въпрос, който научих от Питър Уилис:

„Какво да направя днес, което ще ми помогне да осигуря по-добър живот на 10-годишното си дете, когато стане на 80?“

Ако Мартин Винтеркорн се бе запитал това, със сигурност не би сметнал, че е добра идея да мами и да проиграва репутацията на компанията, а според други – и на цялата си страна.

За лидерствтото е тъжно, когато се случват такива неща. Единственото, което можем да вземем със себе си, са уроците от чуждите грешки и надеждата, че няма и ние да допуснем същите.

Пол Кейджзър, консултант по лидерство и управление на човешките ресурси, за LinkedIn.com