Не чакайте титли - лидерството трябва да се заслужи!

Кои качества правят един човек лидер?

Този на пръв поглед елементарен въпрос продължава да мъчи някои от най-успешните мислители в бизнеса. Участвал съм в няколко книги на тема лидерство, но и на мен ми е трудно да отговоря с точност. Затова предлагам да започнем от това, какво не е лидерството.

То няма нищо общо със старшинството или позицията във фирмената йерархия. Когато говорят за лидерство обаче, твърде много хора визират най-високопоставените мениджъри в компанията. Но лидерството не е нещо, което се случва автоматично, когато се достигнете определено стъпало.

Лидерството няма нищо общо с титлите. Подобно на предишния параграф, само защото сте от C-level мениджмънта, не значи, че сте лидер. Често подчертаван факт е, че за да водите екип, титла не е необходима.

Лидерството няма нищо общо с личните качества. Най-разпространената представа за водач е харизматична и доминантна личност. Повече хора се сещат за икони като Генерал Патън или Ейбрахам Линкълн. Но лидерството не е прилагателно. Не е нужно човек да е екстровертен или харизматичен, за да води успешно. Нито пък всички харизматични личности стават водачи.

Лидерството не е мениджмънт. Тази точка е особено проблематична. Лидерството и мениджмънтът не са синоними. Имате 15 подчинени и отговаряте за сливанията и придобиванията? Браво на вас, дано сте добър мениджър. Добрият мениджмънт е необходимост. Мениджърите трябва да планират, да изчисляват, да надзирават, да координират, да решават проблеми, да наемат, да уволняват и куп други неща. Те прекарват по-голяма част от времето си в менажиране. Лидерите водят екипи.

И така, какво прави един човек лидер?

Да видим как някои от най-уважаваните бизнес мислители на нашето време дефинират лидерството и какво не е наред с техните определения:

Питър Дрюкер: „Единствената дефиниция за лидер е човек, който има последователи.”

Наистина ли? Това определение е толкова елементарно, че е почти опасно. Един нов капитан отговаря за 200 войника. Той никога не напуска офиса си и почти не общува с мъжете и жените в поделението си. Рутинните заповеди разпространява чрез посредник. По подразбиране войниците трябва да „следват” тези заповеди. Е ли капитанът лидер? Командир – да, но не и лидер. Дрюкер е брилянтен мислител, но определението му е прекалено просто.

Уорън Бенис: „Лидерството е капацитетът да превръщаме визията в реалност.”

Всяка пролет имате някаква визия за градината си и с много работа морковите и доматите се превръщат в реалност. Лидер ли сте? Не, просто градинар. В дефиницията си Бенис изглежда е позабравил „другите”.

Бил Гейтс: „Гледайки напред в идния век, лидерите ще са онези, които ще носят възможности на другите.”

Това определени включва „другите”, а и възможностите са нещо чудесно. Но с каква цел? Виждали сме мнозина „други” с възможности в живота, от буйстващи хулигани до служители на  Google, които до такава степен не са в час с останалата част от компанията, че са загубили работата си. Дефиницията на Гейтс пропуска целите и визията.

Джон Максуел: „Лидерството е влияние – нищо повече, нищо по-малко.”  

Харесвам минимализма, но това е прекалено. Дори въоръженият обирджия има „влияние” върху жертвата си. Мениджърът има властта да уволнява членове на екипа си – право, което му осигурява голямо влияние. Но превръща ли това влияние крадците или мениджърите в лидери? В определението на Максуел липсва „източникът” на влиянието.

И така, какво е лидерството?   

Лидерството е процес на социално влияние, който впряга усилията на други хора за постигането на по-велика цел.

Обърнете внимание на ключовите елементи в това определение:

• Лидерството произхожда от социалното влияние, а не от авторитета и властта.
• Лидерството изисква присъствието на други, като не е задължително те да са на по-ниско стъпало в йерархията.
• Не се споменават личностни черти, качества или титли; съществуват много стилове и пътища към ефективното лидерство.
• Включва „по-велика цел”, а не влияние без желан резултат.

Лидерството е нагласа в действие. Не чакайте титли. То не е нещо, което може да ви бъде дадено – трябва да си го заслужите и сами да се преборите за него.

Д-р Травис Бредбъри, автор на книгата „Емоционална интелигентност 2.0” и президент на TalentSmart, за LinkedIn.com