3 въпроса, от които лидерите не се страхуват

Мнозина сред ръководителите на бизнес са уверени, че знаят всичко. Тези хора изискват уважение. Упражняват микромениджмънт - следят работата до дребни детайли. Раздават заповеди. Този тип личности не са велики водачи.

Най-добрите лидери печелят уважение, защото дават свобода на колегите си и задават въпроси - на тях и на себе си. Въпросите са един от най-ефективните инструменти, които всеки човек може да използва, за да разбере работата си и да си изясни целите, стратегиите и тактиките на компанията. Неслучайно методът на Сократ и до днес е един от най-успешните модели за споделяне на знания. Той намира пряко приложение и в лидерството.

Тук следват три въпроса, от които доказаните лидери на екипи не се страхуват. 

1. „Кой съм аз?”

Въпреки финансовата бъркотия в Гърция, Западът дължи много на страната заради аксиомата „познавай себе си”. За жалост, твърде малко са лидерите, които познават личността си, страховете и подбудите си в дълбочина. Парите, успехът и влиянието са странични резултати, а не причини за участие в играта. 

Ако не познавате себе си, няма да сте нито ефективен човек, нито лидер.

2. „Как ме възприемат хората, които управлявам?”

Дори един лидер да е наясно с личността си, неговото себепознание не се предава автоматично на екипа му. В природата на човека е да смята, че околните го възприемат по начина, по който той сам възприема себе си. Но реалността е друга. За жалост, много хора забравят това.

Водачите обикновено смятат, че „сигурно” правят нещата както трябва – ръководят правилно, защото са успели да се развият и издигнат до постовете си. Но това е мързеливо лидерство. Най-добрите лидери задават въпроси на колегите си от всяко стъпало в йерархията, за да разберат какво наистина смятат последните за тях.

За да се доближи един лидер до тази истина, той трябва да е интелектуално честен със себе си и подчинените - за слабите си места, личните си особености и мениджърските си пропуски. Не всички са способни на такова ниво на прозрачност.

3. „За какво съм истински нужен на екипа?”

Предишните два въпроса неизбежно водят до този – проблема със свободата, която давате на екипа си, за да постига той резултати. Повечето лидери добре разбират от какво се нуждаят техните фирми, за да просперират. Но тези нужди често не съвпадат с нуждите на служителите, които създават просперитета. Добрите управленци се стремят да извлекат все повече от най-силните си играчи и най-доброто от най-слабите. За да успеете и вие, трябва да си зададете този важен въпрос: „За какво съм истински нужен на хората си?”

Дори да не реши всеки ваш проблем, отговарянето на въпроси е единственият път към намирането на решения.

Тор Константино, журналист и пиар, за списание Entrepreneur