15 вечни цитата от Борис Пастернак

15 вечни цитата от Борис Пастернак

"Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето."

Това казвал прочутият руски писател и автор на "Доктор Живаго" Борис Пастернак. Роденият в Москва през 1890 г. писател и поет остава известен със своите стихове и с това, че отхвърля през 1958 г. присъдената му от шведския комитет Нобелова награда за литература. Два дни след като научава, че най-високото отличие за литература му е било приписано, Пастернак изпраща телеграма до Шведската академия с думите "Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен", а само четири дни по-късно изпраща и друга телеграма. В нея е записано: "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ". Шведската академия отговаря с: "Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои".

Да си спомним за Пастернак с още цитати и негови размисли. 

***

"Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите."

"Да обичаш другите е тежък кръст."

"Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна."

"За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено."

"Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва."

"Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали."

"Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително."

"Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия."

"Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и жевота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само хрян."

"Стадността винаги е била убежище за бездарните."

"Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал."

"Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех."

"Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее."

"Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума."

Източници: Уикицитат, Goodreads, Обекти.бг

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ