10 запомнящи се цитата от Любен Каравелов

10 запомнящи се цитата от Любен Каравелов

Днес се навършват 180 години от рождението на Любен Каравелов. Поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство, Любен Каравелов остава дълбока следа в българската история.

Той допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.

По случай годишнината от рождението му, припомняме тези силни цитати и откъси от творчеството му. 

...

„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!”Из „Българи от старо време”

***

„Учете се, братя мои,

мислете, четете,

и чуждото изучете –

от свойто – не гнусете:

който майка заборави,

бог ще го задави,

чужди люде не прибират

и в къщи не пущат;

свойте деца стават чужди

и за злите няма

в цяла земя безконечна

радост домакинска.”

- Из „Учете се братя мои”

***

Главата си аз всякога държа високо,

душата ми е горделива, кораво е моето сърце,

ала и самият цар да хвърлеше на мене своето око,

и пред него не щях да наведа моето лице.

Но пред тебе, моя майко – да ти кажа право, –

колкото и да съм горделив, зъл и неукротим,

пред тебе се укротява моето сърце кораво,

и аз съм от свещени трепет удържим!

Духът ли твой тайнствено смирява

моят горделиви нрав – твоят дух свети и високи,

който в най-високите неща смело проникава,

като молния лети и в душевните тайни дълбоки.

Аз треперя, когато си припомня

колко пъти съм аз униние и мрак

поселявал в твойта душа, о, майко,

в твойта света души, която ме обичаше така!

 

С болна душа се разделих от тебе:

искаше ми се всичката земя да обходя,

искаше ми се на нея любов да найда

и на тая любов да отдам и сам себе.

За нея аз навсякъде, навсякъде ходех,

по всичките врата тропах аз с печал

и трохици любов, като просек аз просех –

но всеки ми е ненавист злобно подавал.

И се аз вървях, търсех само любов,

търсих навсякъде, а ниде не найдох,

и най-после при тебе, дома, о майко,

печален и болен аз дойдох.

И излезе ми ти насреща и ясно

в твоите очи, моя майко, видях

всичката любов, която аз жаждах

и сe търсех така дълго и напразно!

- Из „До моята майка”

***

Ниво, моя, ниво,

ниво позлатена!

Кой ще да те оре,

нивичко свещена?

 

Обрасла си, ниво,

с търне и буряни;

ровена, копана –

от върли душмани.

 

Или са те, ниво,

синове презрели,

с емижи, с черясла,

с плугът не орали?

 

Братя мои мили,

вий, юнаци славни!

Орете, засейте

свойта света нива!

 

Засейте я гъсто

с чиста света правда,

ваше дребно семе

не ще е напусто.

 

Света дума „правда”

ще расте, ще зрее...

Вечна му е памет,

който я посее.

- Из „Нива”

***

Българи бедни синджири влекат –

като робове неволи търпат.

Плачове, сълзи сърце разкъсват;

в турски темници живот си свършват.

 

Майки, дъщерки и сестри пищят,

че от неверци те се безчестят.

Всяка светиня варвар ни гази;

народност, вяра – нищо не пази.

 

На оръж'е, братя, със еднородци –

да се избавим от злите турци.

На оръж'е, мили, в кървав бой всинца;

подпора наша – божа десница!

 

На оръж'е всинца, ако сме хора!

Нарами пушка – па хайде в гора!

- Из „Робство”

***

Аз си имам женица само за мене си

и не давам я никому;

и рогове не желая да нося на себе си,

че ги не турям и аз никому.

 

В кесията си имам две пари, ала обязан

за тях аз не съм никому.

Да займа не мога, никой ми не е длъжен,

но не съм длъжен и аз никому.

 

Аз нямам слуга, но и сам

не съм аз служил никому,

и с саблята си в ръка не ще да дам

да ме увредят – никому.

 

Аз искам да бъда свободен навсякъде и всякога,

за да не бъда тягостен никому;

за другито аз малко се грижа, кога

своята си не натоварвам никому.

- Из „Никому”

***

„Когато се той [българският народ] освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.” – Из в. „Свобода”

***

„Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред…”

***

„Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.”

***

„Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия… Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия…”

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ