33 европейски езика са застрашени от изчезване

Трийсет и три европейски езика са заплашени от изчезване, а за 13 от тях положението е кричино, пише британският „Индипендънт”. Списъкът е направен по данни на ЮНЕСКО.

В най-застрашената група са езиците, на които говорят отделни представители на старото поколение, а техните потомци вече не разбират. Във втората група са езици, използвани от младите, но съвсем рядко.

Най-голям е рискът да изчезне езикът ливониън от района на Дундага, Латвия. Той е бил използван в средновековен град с население от само 1682 души. Последният носител на езика Гризелда Кристина е избягала от Латвия през 1944 г. и е починала миналата година на 103-годишна възраст.

Застрашен е езикът тер сами - най-източният диалект на лапландците. Съвсем малка общност в Куинс, Ню Йорк, все още знае немския диалект готшерих, използван от малка общност германци в Словения. Само шестима души владеят галицкия диалект на караимския език, разпространен някога в западните части на Украйна. Двайсет души все още говорят на водски – езикът на малочислена народност в Кингисепския район, в югозападната част от окръг Санкт Петербург. Заплашен от изчезване е и килдин-саамският език, на който говорят 787 души в централната част на Колския полуостров – в най-северната част на Русия.

Сред застрашените са четири езика, говорени на британските територии. Под въпрос е бъдещето на езиците от островите Джърси и Гърнси, родеещи се с нормандски диалект.

Тони Скот Уорън, отговарящ за езика на Джърси - жерие, казва: "Тревожно е. Полагаме усилия да научим на нашия език възможно най-много хора, но не е изненада, че сме в списъка. Тези, които го владеят, намаляват отдавна”. По думите му носителите на изчезващия език са около 1000. Един от начините за съхраняването на изчезващите езици е „езиковият туризъм”, който би позволил на хората да пътуват до региони, в които все още могат да научат редки стари езици.

Докато в предишни доклади за състоянието на езиците в графата „критично застрашени” бяха езиците ман и корниш, сега експерти смятат, че вече имат по-светло бъдеще. Последният носител на езика ман като първи език е починал през 1974 г., но оттогава и ман, и корниш, се учат в училище и се възраждат. Д-р Кристофър Моузли, експерт по славяски и източноевропейски изследвания и автор на тазгодишния списък, смята, че в следващите десетилетия може да се родят деца, чиито първи роден език е ман. „Налице е все по-голям стремеж към регионална идентичност, обратното на хомогенизацията на Великобритания и мисля, че това е за добро”, коментира Моузли.