5 откъса от творчеството на Гео Милев

На днешната дата преди 120 години се ражда Георги Милев Касабов , известен като Гео Милев. Той е основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева.

По случай годишнината от рождението на Гео Милев ще ви припомним 10 откъса от творчеството му.

***

Печални пътеки пред мене разтваря

   студената зимна гора,

дълбоко зад черните клони догаря

   ранна - (рана) - зора.

Светът ме възвежда през страшни места,

   аз тръпна димяща в безлюдни блата

   - о гора моя черна сестра!

    твоите черни листа

плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят

   моята жалба и вопъл и зов:

    Ах - де е той!

(Там - може би зове ме гробът на мойта горестна любов.)

      Ден и нощ

      без покой

   аз го диря навред

   и отивам напред

      през света,

  с раздрани нозе и без мощ

  - душата дълбоко в нощта -

      ден и нощ

        без покой,

  години безчет!

      и безброй:

      Де е той?

- Из „Стон”

***

Залязвам аз в зеления твой поглед -

така без страст и злобно избледнял,

усмивката ти е за мене строг лед

и всяка ласка - тягостен метал;

вода от пепел пия в глътки топли -

без вопли, без покруса, без печал:

о, час за горко бягство ме заклина

далеч към камък, лишей и пустиня.

Там моя гроб ме чака в мрак потаен

- ни плачуща върба, ни кипарис -

и в плочата надгробна ще вдълбая

сам свойто име: горка летопис

на любовта ми...

      Сляп виси безкрая.

Мълчи дълбоко там безцветна низ.

Мре кървав месец - сетня четвъртина -

сред камък, лишей, кости и пустиня.

- Из „Гроб”

***

Аз бих обичал мойто щастие

и моите случайни радости,

аз бих обкичил в сладострастие

съня на всичките си младости,

във всеки сладък час причастие

бих взел от кратките си радости

- ако да бях в тоз свят един,

не сред усмивки без участие,

ако на бе зад всяко щастие

скрит страх,

           ако не бях самин

аз кръстен с горкото причастие

на жълт неврастеничен Сплин.

- Из „Аз бих обичал мойто щастие”

***

Аз се връщам: - изплашен, трептящ, без мощ,

разбит в отстъпление и в безпорядък -:

като след някой злощастен брюмер.

Влизам: блед, чер:

и удавям свещта в безпощадната нощ -

В панически бяг

           стъпалата след моите стъпки падат

Бездънно в мрак -

Вън сняг, враг и нощта -

- Из „Кошмар”

***

В блясъка на свойто възнесение

   към небесните селения

ти възхождаш - горд, успокоен -

   в славата на вечен ден

в място злачно, място светло, място на покой,

дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:

   - Упокой - упокой - упокой! -

Пригвозди и измъчената плът

   в любовта на Твоя страх.

В своя труден и уречен път

   в Твойто име уповах.

Господи, спаси ме: оскудял е препододний твой:

Не отвръщай поглед, Човеколюбче, Спасе мой:

   - Упокой - упокой - упокой! -

- Из „Панахида за поета П.К. Яворов”

***