Атмосферната влага на Марс – потенциален източник на вода за хората

Ново изследване посочва, че влагата, извлечена от атмосферата на Марс, може да бъде ценен алтернативен източник на вода, ако някога хората обитават Червената планета.

Но според проучване на академик от Университета на Стратклайд ледът под повърхността на Марс остава най-практичното и дългосрочно решение, пише Independent.

Д-р Василис Инглезакис е разгледал различните начини за добив на вода на Марс в статия, публикувана в списанието Advances in Space Research. Планетата разполага с няколко потенциални източника на H₂O – включително подземен лед, влага в почвата и водна пара в атмосферата.

Докато подземният лед може да осигури решение в дългосрочен план, изследването отбелязва, че е малко вероятно да има достъпни залежи близо до местата, където биха могли да кацнат изследователи от Земята.

Добивът на вода от атмосферата е предизвикателство, тъй като изисква повече енергия и ресурси. Въпреки това д-р Инглезакис предложи този метод като алтернатива за райони, където ледът под повърхността е недостъпен, или като резервен източник на вода.

Д-р Инглезакис, от Катедрата по химическо и процесно инженерство на университета, заяви:

„Надеждният достъп до вода ще бъде жизненоважен за оцеляването на хората на Марс, не само за пиене, но и за производство на кислород и гориво, което ще намали зависимостта от доставки от Земята. Това изследване е едно от първите, които сравняват различните технологии, които могат да се използват за извличане на вода в марсианска среда.“

Статията разглежда всеки метод по отношение на енергийните изисквания, мащабируемостта и пригодността за различни марсиански условия. Анализът сочи, че подземният лед е най-издръжливият и надежден дългосрочен източник на вода.

Д-р Инглезакис добавя:

„Докато търсенето на вода продължава и голяма част от Марс остава неизследвана, ясното разбиране на наличните технологии и реалистичните им приложения ще бъде ключово за подкрепата на дългосрочни мисии и бъдещо заселване. Изследването предлага насоки за бъдещи космически мисии, подпомагайки усилията те да станат по-автономни и устойчиви.“