Древна ДНК обяснява защо някои хора живеят над 100 години

Италианските столетници имат по-висок дял ДНК, наследена от древните ловци събирачи, в сравнение с общото население, според ново проучване, което може да доведе до по-добро разбиране на стареенето, пише Independent.

Проучвания преди това са показвали, че „добрите“ гени, наследени от предците, заедно с други фактори като околната среда и ежедневните навици, помагат на хората да живеят по-дълго.

Докато предишни изследвания са показвали, че Италия има една от най-високите концентрации на столетници в света, точните причини за това остават неясни.

За да разберат това, учените са анализирали геномите на над 300 столетници и близо 700 здрави възрастни на възраст около 50 години.

След това изследователите са сравнили ДНК-то на тези индивиди с древните геноми на четири групи, които съставляват съвременна Италия.

Тези групи са потомци на западните ловци събирачи, първоначалните жители на Европа след ледниковия период, както и на анадолски неолитни фермери, номадски групи от бронзовата епоха и древни групи от иранския и кавказкия регион.

Учените установили, че хората, достигнали 100-годишна възраст, са склонни да имат повече ДНК от западните ловци събирачи (WHG) в сравнение със средностатистическия човек.

„Настоящото проучване показва за първи път, че линията WHG (западните ловци събирачи)... допринася за дълголетието на италианското население“, пишат изследователите в проучването, публикувано в списание "GeroScience".

Докато италианците, които са участвали в проучването, носят смесица от ДНК от всичките четири древни групи, само генетичният материал на WHG е свързан с дълголетието.

С всяко малко увеличение на ДНК от ловци събирачи, шансовете на човек да стане столетник се увеличават с 38%, установява проучването. Според изследването, жените са повече от два пъти по-склонни да доживеят 100 години, ако имат по-висок дял от тази древна ДНК в сравнение с мъжете.

„Предполагаме, че вариантите, свързани с дълголетието, може да са били въведени в италианския генофонд в много древно време“, пишат учените. Изследователите подозират, че тези гени вероятно са били облагодетелствани по време на последния ледников период, когато нашите предци е трябвало да преживяват изключително сурови условия с ограничени хранителни ресурси.

Някои от тези гени, според учените, биха могли да спомагат за подобряване на метаболизма, за да се преработва храната по-ефективно и да се предпазва тялото от стрес, свързан с възрастта.

„Установихме по-голям принос на наследството, свързано със западните ловци събирачи, при италианските столетници, което подсказва, че този генетичен компонент отпреди неолита, свързван с промени в популацията в Европа след последния ледников максимум, може да бъде от полза за дълголетието днес“, пишат изследователите.