Феран Родригес, илюстрирал Доналд Дък и таралежа Соник: Не трябва да губим своята фантазия

От вечните класики като Доналд Дък, Мики Маус и Гуфи до очарователния свят на принцесите на Дисни, рисунките на испанския илюстратор Феран Родригес са украсили множество комикси през годините.

През дългата си кариера той е рисувал по проекти за Disney, Pixar, DreamWorks, DC (DC Superhero Girls), Nickelodeon (Дора Изследователката и Пес Патрул) и LEGO. Известен е и с това, че е един от петимата художници, работили по официалните визуални интерпретации на „Соник таралежа“, и не крие обичта си към този комикс герой. Друг любим негов герой е Доналд Дък заради човешките емоции, които изпитва.

По време на двата фестивални дни на Aniventure Comic Con в София на 11 и 12 юли Родригес се срещна и с българските фенове – на някои от тях направи бърза скица, на други даде автограф, а интересът към него беше наистина голям. Ето какво разказа той специално за читателите на „Мениджър News“ в кратка пауза между рисунките за феновете.

- Помагат ли ни комиксите със своите добри и лоши персонажи и техните битки? На какво ни учат те? 

- Светът е фантастичен и не трябва да губим своята фантазия, все пак всички сме по малко Питър Пан, дори и момичетата.

Има хора, на които комиксите наистина са помогнали, като например „Соник таралежа“. Във Великобритания има големи групи от хора, които се събират и обсъждат различни комикси, видеоигри, истории, герои – там те могат да бъдат себе си и освен това общуват с хора, които имат същите интереси. Една такава група се запозна с американско момиче болно от рак, което благодарение на видеоиграта и на комуникацията с тези хора успя да събере сили и да се възстанови в болницата.

- Имаш ли любим персонаж от всички книжки и комикси, които си нарисувал досега?

- За мен фаворитът е Доналд Дък. Той е най-човешкият образ от всички. Доналд Дък изпитва същите чувства като нас хората – ядосва се, оплаква се, смее се, може  да ти зашлеви един шамар, не обича на работи, но работи, защото няма друг избор, има и приятели, има и врагове. Освен това ми беше изключително забавно да го рисувам.

- А така ли беше и при „Соник таралежа“?

- „Соник таралежа“ е важен за мен, защото той беше първият комикс, който нарисувах. Аз не съм следвал „Рисуване“, завърших специалност „Биология“. Аз и двама мои колеги получихме международна награда във връзка с моето следване за миграцията на птиците. В онзи момент рисувах за Научния музей в Барселона, както и за образователния отдел на зоологическата градина в града. Заедно със съпругата ми отидохме в Кения и това ми даде друга възможност – човек, с когото се запознах там, ми каза: „Отиди в тази агенция. Там търсят художници, които да нарисуват Sonic the Comic (Великобритания), и да направят с туш творба на един от най-важните художници на Доналд Дък: аржентинецът Даниел Бранка. Явих се на конкурса и ме избраха, бях единственият извън от Обединеното кралство. Така станах един от първите петима художници, рисували Соник в целия свят и затова си го обичам толкова много. Соник се появи като персонаж във видеоигра благодарение на англоезичната аудитория. В продължение на 20 години мислех, че никога повече няма да го рисувам, но сега, благодарение на това, че хората могат да ме намерят в интернет, имам куп приятели във Великобритания, и не правя нищо друго освен да рисувам Соник. Понякога отивам някъде като художник на Дисни, за да рисувам Доналд Дък или Мики Маус, а хората ме молят да им нарисувам Соник.  

- Завършил си „Биология“ и дори си работил в зоопарк. Чувстваш ли носталгия към този етап от живота ти?

- Да, чувствам носталгия към онзи момент поради някои доста обикновени неща – тогава работех вкъщи, а сега работя в студио с много хора, между четири стени. Когато следвах „Биология“ през цялото време бях навън и беше много забавно. В образователния отдел в зоологическата градина в Барселона, където работих единадесет години, научих много неща и страшно много ми харесваше – ето това сега ми липсва.

Сега ми харесва да ходя на събитията на Comic Con, защото там понякога при мен идват студенти по рисуване или такива, които се занимават с анимация, и ме молят да им дам съвети, а така оставам с усещането, че им помагам, че предавам своите познания нататък, на по-младото поколение.

- Кое е любимото ти животно, което обичаш да рисуваш?

- От обикновените птици не мога да ти кажа кои са моите любими,. Първата книга, в която участвах, тогава бях 18-годишен, се казваше „Гнездящи птици на Каталуния и Балеарските острови“ и рисувах всичко – как изглеждат, къде живеят.

- По какво си приличат и по какво се различават днешните читателите на комикси от онези от твоята младост?

- Когато бях млад, нямаше какво друго да се чете. Имаше много малко телевизионни канали. Спомням си, че през лятото всяка сряда баща ми ми носеше „El Capitán Trueno o el Jabato“ – доста известен по онова време комикс, и бях толкова щастлив, че сядах под едно дърво и го четях в захлас.

Сега е различно. Днешните младежи са свикнали с телевизията, има много телевизионни канали, които могат да гледат. Но не всичко функционира така. Голяма част от днешните фенове на комиксите ги харесват покрай своите родители - защото те са им чели своите любими комикси за Доналд Дък и други известни герои, предавайки им своята страст към комиксите.

През годините съм се срещал с хора – били те фенове, или клиенти, които идват и ми казват, че съм нарисувал тяхното детство. Спомням си един случай  - бях в Германия и при мен дойде мъж със своето дете, който ме помоли да му нарисувам Спайдърмен, защото всеки ден след работа, прибирайки го вкъщи от детската градина е сядал да му чете историята на Спайдърмен.

- Изкуственият интелект навлезе в различни професионални сфери. По какъв начин това ще засегне света на комиксите, илюстрациите и съответно художниците?

- 90% от художниците, които познавам, мразят изкуствения интелект и правят кампании срещу него. Аз, понеже моята съпруга е инженер, смятам, че това е инструмент, от който в един момент ще можем да се възползваме. Не казвам, че никога няма да го направя, но лично аз засега не съм го използвал.

Специално мен до този момент изкуственият интелект не ме засяга, защото работя за лицензирани издателски фирми, които дават приоритет на ръцете на художниците, тъй като те знаят как се развива историята, познават добре героите и техните емоции, и могат да я нарисуват така, че тя да стигне до сърцето на читателя.

Автор: Анелия Тодорова