Футбол, шоколад и тишина: Спонтанният мир на Коледа 1914 г.

Често Коледа се свързва с дълги опашки в магазините, купуване на подаръци в последния момент, приключване на важни задачи преди почивните дни, бързане за автобуса или самолета... Истински хаос! Всъщност обаче този празник е посветен на мира и добротата – както в душите и сърцата, така и по света.

Именно с това се свързва и историята, позната като „Коледното примирие“ от 1914 г. На Западния фронт всичко сякаш е застинало – няма активна офанзива нито от страна на Антантата, нито от страна на Централните сили, водят се ограничени сблъсъци, които обаче не водят до съществени обрати.

Това продължава и в седмиците преди Бъдни вечер и Коледа, когато по фронтовата линия немски, френски и английски войници напълно спонтанно и неофициално правят редица жестове едни към други в знак на човечност – кратки разговори, размяна на затворници, безопасно изтегляне и погребване на починалите, спиране на артилерийския обстрел.

В навечерието на празника на места по Западния фронт войниците дори отиват в „ничията земя“, където си разменят храна, шоколад, тютюн, показват снимки и писма от семействата си, говорят за новините от света и последните футболни резултати. В някои запазени писма и дневници на войници дори се споменава за изиграни футболни мачове между окопите на двете враждуващи сили. За „Коледното примирие“ пише и майор Дж. Кю. Енрикес от Лондонския полк:

„Когато се стъмни, в германските линии при Рю дю Боа се видяха светлини. Първоначално нашите момчета стреляха по тях и германците ги изгасиха — постепенно стрелбата утихна и целият вражески обстрел спря. Тишината беше почти зловеща и всички бяхме много подозрителни и изключително бдителни, очаквайки някакъв трик. По-късно… цялата им линия се освети. Мисля, че бяха издигнали фенери на високи пръти върху парапета на окопите и вътре в тях. След това започнаха да пеят… Пееха прекрасно — цялото усещане беше крайно нереално. После започнаха да ни подвикват от другата страна, а ние им отвръщахме.

Мисля, че всички се чувстваха много носталгични на Бъдни вечер. Мислите за семействата ни у дома бяха на първо място в главите ни. Нощта мина без нито един изстрел от която и да е страна. Нашите постове обаче бяха изключително бдителни и аз самият изпитвах неспокойство от тази странна тишина… [На сутринта] германците започнаха да викат различни забележки към нас, които първоначално не бяха особено любезни; после започнаха да викат поздрави като „Добро утро, англичанино, весела Коледа, вие не стреляте, ние не стреляме.“ През целия ден нямаше стрелба.“

Това „Коледно примирие“ на места продължава до Нова година, а на други – до следващия ден, когато обстрелът започва отново. През следващите три години от Първата световна война (1915-1918) такива примирия са изрично забранени от главнокомандващите и дори са насърчавани артилерийски обстрели точно в навечерието на Коледа. 

Днес, повече от век по-късно, „Коледното примирие“ остава напомняне, че дори в най-мрачните времена хората намират начин да бъдат добри едни към други.