Къде е златото на Латинска Америка?

В продължение на векове златото заема централно място в разказа за испанската колонизация на Латинска Америка. От мита за Ел Дорадо до съвременния дебат за „кражбата“ на ресурси, благородният метал се явява като символ на плячкосване и неравенство. За много икономисти и историци обаче златото обяснява само част, и то не най-решаващата част, от икономическата история на континента.

„Златото напусна Латинска Америка, но не беше най-важното нещо, което беше загубено. От икономическа гледна точка най-трайното въздействие на колонизацията беше институционалното“, обобщава Хуан Арисменди Замбрано, професор в University College Dublin, в интервю за Euronews. 

В момента една унция се оценява на повече от 5000 долара (4200 евро), рекордна цифра, която подчертава значението на този метал, чиято стойност продължава да се покачва като сигурно убежище в условията на нарастваща геополитическа несигурност.

Преди испанската колонизация: Златото не е било богатство

Преди пристигането на европейците златото не е заемало централното място, което по-късно ще придобие. За много предколумбови цивилизации неговата стойност е била символична, ритуална или политическа, но не и икономическа в съвременния смисъл.

„За коренното население златото не е функционирало като пари или като основа на богатство. Те са имали други форми на икономическа организация и технологии, които са били много напреднали за времето си. Стойността, която даваме на златото днес, е по-късна конструкция“, обяснява Арисменди Замбрано. 

Митът за Елдорадо, широко разпространен в Европа от 16-ти век, отразява по-скоро европейска мания, отколкото американска реалност. Търсенето на градове, направени от злато, е подхранвало експедиции, но също така е допринесло за консолидирането на наратив, който е свеждал сложността на континента до идеята за минерално богатство.

Дали златото е било движещата сила на колонизацията?

Въпреки че златото се е оказало централно за колониалната система, то не е било първоначалната причина за завладяване.

„Колонизацията не е започнала като търсене на Америка, а като опит за намиране на нови търговски пътища към Азия. Срещата с континента и неговите ресурси е била до голяма степен случайна“, напомня ни икономистът. 

След установяването на колониалното управление наистина е задействан систематичен процес на извличане на богатство. Но според Арисменди Замбрано ограничаването му до злато е опростяване.

„Имало е добив на природни ресурси, но също така, и може би по-важното, добив на труд. Комбинацията от военно господство и принудителен труд позволи на колониалните сили да генерират огромни трансфери на богатство“, посочва той. 

Можем ли да говорим за „кражба“ на злато?

Употребата на термина „кражба“ остава един от най-противоречивите моменти в историческия дебат. От гледна точка на икономиста, това е по-скоро морална, отколкото аналитична категория.

„Кражба“ е етично зареден термин. От икономическа гледна точка, това, което можем да кажем, е, че е имало процес на извличане на ресурси и богатство в дълбоко неравностойно отношение“, заявява Арисменди Замбрано. 

Липсата на пълни записи също така затруднява точното определяне на количеството злато, което е напуснало континента. „Няма точни цифри. Има оценки, но много транзакции не са оставили документална следа или архивите са били изгубени с течение на времето“, добавя той.

Къде е отишло това злато?

Не цялото добито злато се озовава в Испания, нито пък остава там. Част от него е било използвано локално, друга част е била отклонена по неформални канали, а значителна част се озова за финансиране на европейски войни.

„Испания използва голяма част от тези ресурси във военни конфликти в Европа. Това означава, че част от богатството, извлечено от Латинска Америка, в крайна сметка е било преразпределено към други страни на континента“, обяснява професорът. 

Тази динамика помага да се обясни защо изобилието от злато не се е превърнало автоматично в устойчиво развитие, нито в Латинска Америка, нито в самата Испания. За Арисменди Замбрано ключът към изостаналостта в Латинска Америка не се крие в това, което е било добито, а в това, което не е било построено.

„Най-големият проблем е била липсата на солидни икономически институции. Слабите права върху собствеността, политическата нестабилност и липсата на трайни рамки обезкуражавали дългосрочните инвестиции“, твърди той. 

Това мнение е в съответствие с една от най-влиятелните теории в икономиката на развитието, която подчертава ролята на институциите в различията между регионите. „Разликата между Латинска Америка и страни като Съединените щати или Канада не е количеството природни ресурси, а качеството на създадените институции“, обяснява той.

Златото днес: Между символа и икономическата реалност

Пет века по-късно Латинска Америка остава значителен регион за добив на злато. Страни като Перу, Колумбия, Мексико и Бразилия поддържат значителна минна дейност. Въпреки това, тежестта му в икономиката е по-малка, отколкото в миналото.

„Днес златото се конкурира с други, много по-важни сектори, като енергетика, селско стопанство и технологии. То продължава да бъде сигурен актив във времена на криза, но не е централният двигател на развитието“, отбелязва Арисменди Замбрано. 

Настоящият добив включва частни компании, държави, както и незаконни минни мрежи, с много различни икономически и екологични последици.

Златото продължава да заема централно място в историческото и политическо разбиране за Латинска Америка. Но, както предупреждава Арисменди Замбрано, разбирането на миналото на континента изисква поглед отвъд благородния метал.

„Съвременното богатство не се измерва единствено с природните ресурси. То се измерва в институциите, стабилността и способността за генериране на знания. Златото може да блести, но само по себе си не обяснява историята“, заключава той.