Неизвестно за известните: Елегантният "гущер" тръгва от малко състезание и оцелява сред нацисти, концлагери и фалити

Световната компания с германски корени  Salamander има богата и дълга история, която започва през 1885 г. Именно тогава 23-годишният обущар от еврейски произход Якоб Зигле отваря първата си работилница за обувки в град Корнвестхайм в Германия. По природа Яков бил практичен и предприемчив човек, така че когато друг бизнесмен от Щутгарт  - Макс Леви поканил Зигле да станат партньори и да отворят магазин за обувки, той веднага се съгласил. Леви инвестирал в съвместният бизнес няколко хиляди марки, а Якоб – своя талант и перфекционизъм в обувното производство. Така през 1891 г. се появявила компанията J. Sigle und Cie.

История за 12,5 марки

Само 6 години по-късно, през 1897 г., компанията вече имала 125 служители, а фабриката била на 4 етажа. В продъжение на три години производството се развивало благополучно, но една щастлива случайност го издигнала на ново ниво. Богатият потомствен търговец на обувки от Берлин, Рудолф Моос поел бизнеса от баща си и търсел производител, който можел да прави мъжки обувки по12,50 марки за чифт.

Работата е там, че по това време на Моос му се налагало да плаща 20 марки за един чифт. Развитието на обувната промишленост в Германия го навела на мисълта, че е време да намали разходите си. По тази причина Моос обявил конкурс за собственици на производствени цехове за обувки. Спечелила го J. Sigle and Cie, като се справила прекрасно с производството на 5000 чифта обувки. Впечатлен от качеството на партидата и отговорността на шефовете на компанията, Моос им направил изгодно предложение за партньорство – заедно те основали Salamander-Schuhverkaufsgesellschaft mbH. Всяка от страните имала по 50% в новото предприятие.

Прочутото име

Между другото, името на компанията измислил Рудолф Моос. Той видял в английски вестник реклама за брошка във формата на грациозен саламандър. Леви и Зигле също не били против името Salamander. Грациозният гущер бързо се превърнал в лого на компанията, като се появил за първи път върху кутия боя за обувки. Това се случило през 1909 г. През същата година Моос продал дела си в Salamander-Schuhverkaufsgesellschaft mbH и правата върху търговската марка Salamander на J. Sigle и Cie. След неговото напускане компанията продължила да расте и просперира. За да продават по-успешно обувките си, Леви и Зигле създали мрежа от филиали.

До 1914 г.  Salamander-Schuhverkaufsgesellschaft имала 26 собствени магазина в чужбина, а в Германия с продажбите се занимавали 832 филиала. Годишеният обем на производството вече възлизал на повече от 2 милиона чифта обувки.

Макс Леви умрял през 1925 г., а 2 години след него и Джейкъб Зигъл, чието семейство притежавало всички акции на компанията до 1933 г., когато името ѝ било сменено на  Salamander AG. При кого е отишла след това - историята мълчи. Обаче, като се има предвид, че по това време на власт идват нацистите, може да се предположи, че компанията е национализирана.

По време на Втората световна война фабриките на Salamander използвали робски труд. Качеството на обувките на компанията било тествано върху концлагеристи - всеки ден те ходели с тях по 40 км. Във фабриките на компаният много често работели и хора от окупираните от нацистите страни. По онова време за тях това било по-малкото зло от фашистките концлагери.

Веднага след войната продажбите на Salamander спаднали с една четвърт, но през 1949 г. ситуацията започнала да се променя - броят на работниците достигнал 10 хиляди, а годишният обем на производството стигал 7,9 милиона чифта поради факта, че производството останало в Западната окупациона зона на победената във войната Германия.

През 50-те и 60-те години компанията продължила да расте като в допълнение към основния завод в Корнвестхайме се включили нови производствени съоръжения в Тюркхайм и Пирмазенс, както и филиали в Австрия и Франция. Salamander със собствена клонова мрежа се превърнала в най-големият производител на обувки в Европа.

Криза и инвазия в Източна Европа и СССР

От 1971 г. обаче продажбите рязко спаднали, тъй като производителите на евтини обувки започнали инвазия на европейския пазар. През 1981 г. броят на служителите бил намален на 7500 души, а годишното производство на обувки станало 8 милиона чифта. Тогава компанията започнала експанзия в страните от Източна Европа и СССР. В Съветския съюз продуктите на Salamander достигнали невероятен успех в периода 1970-1980 г. По онова време хората в СССР можели да си купят вносни обувки или в края на месеца, или с „връзки“ или като плащали цената няколко пъти над обявената в магазина. Присъствието на компанията в Източна Европа, особено в Съветския съюз, обаче в крайна сметка ѝ донесло загуби в размер на 100 милиона марки, след което заводите в Германия и Чехия трябвало да бъдат затворени. Производството на обувки намаляло от 9,1 милиона чифта през 1994 г. до 7,1 милиона през 1995 г.

Нов етап

Новият етап в развитието на компанията започнал след 2000-ната година. Концернът EnBW AG купил 84% от акциите на компанията, а в следващите 2 години придобил и останалите проценти. По това време компанията за обувки имала 230 клона в 9 европейски страни. Интересна ситуация възникнала през 2002 г. Групата Salamander, в която по това време работели около 20 хиляди души, реализирала печалба от 52,5 милиона евро, при продажби от 1,29 милиарда евро. Основното обувно подразделение обаче останало „на червено“ - загубата възлизала на 18,8 милиона евро.

Година по-късно акциите на Salamander били купени от групата компании Garant Schuh + Mode AG. Новият собственик почувствал, че концепцията за бизнес се нуждае от актуализиране и започнал това без колебание. Производство почти не било променео, както и дизайнът на обувките. Въпросът опирал основно до кадровата политика. В резултат на това броят на работните места бил съкратен от 5 хиляди на 1300, а няколко завода в Германия и един в Унгария били затворени.

Заплаха от фалит

През септември 2004 г. Salamander започнала процедура по несъстоятелност, след като компанията-майка Garant Schuh + Mode AG направила същото. Проблемите във фирмата започнали веднага след купуването на Salamander. Команията EganaGoldpfeil станала собственик на Salamander от април 2005 г., под чието управление отново били приблизително 260 магазина в Германия, Франция, Австрия, Полша, Унгария, Чехия и Русия. Освен обувките, под логото на тази марка вече започнали да се произвеждат и ризи, вратовръзки, чанти и кожени аксесоари. През 2007 г. в компанията работели 800 души, а обемът на продажбите възлизал на около 190 милиона евро. Седалището на Salamander през юли 2008 е преместено от Корнвестхайм в Офенбах на Майн, където се намира компанията-майка EganaGoldpfeil, а през 2012 г. в Тюркхайм, в Бавария.

Завръщането към стабилност

През 2009 г. Salamander станала част от германсата корпорация ara Shoes AG и положението се стабилизирало. През септември 2011 г., за първи път след 7-годишна пауза, Salamander отново представил собствен щанд на водещото европейско изложение за обувки GDS в Германия, което предопределило завръщането на марката на международния пазар на обувки.

Според данни, публикувани на сайта на Salamander, днес оборотът на групата компании е 250 милиона евро, броят на служителите в световен мащаб е почти 1500 души. Благодарение на повече от 100 години история, Salamander Premium Solutions успява да съчетае еднаквото ноу-хау и традициите в кожарското майсторство  - устойчивите материали, изработени от кожени влакна премиум клас се отличават с еластичност и издръжливост на износване. А към това се прибавя модерният дизайн и непрекъснатите иновации.