Неизвестно за известните: Малкият рибен магазин, който прерасна в технологична империя

Историята на техно империята Samsung Group е тясно свързана с историята на Корейския полуостров. Основните етапи в развитието ѝ могат да бъдат проследени в хронологията на китайско-японските войни и Втората световна война, политическите смени и държавните преврати, които превърнаха 38-ия паралел в границата на Северна и Южна Корея. Така в един момент Samsung се превръща в определящо за икономиката на страната предприятие. Сега приходите на холдинга са 20% от БВП на Южна Корея, но славата върви ръка за ръка и със скандали - броят на съдебните дела срещу членове на фамилията Лий, която стои зад създаването и израстването на гиганта се увеличава всяка година. А всичко започва от малък рибен магазин в провинциален град, който прераства в най-голямата азиатска технологична империя.

Първата компания Samsung изнасяла риба за Китай

Лий Бьонг-чул е роден на 12 февруари 1910 г. в село Вирен, част от голямата корейска провинция Кьонсангнамдо. Бъдещият основател на Samsung е най-малкото от четирите деца в семейството, единствен син и част от древна и влиятелна фамилия. От 6-годишна възраст младият Бюнг-чул започва да учи класическа литература в местно училище, създадено от дядо му Ли Хонг-сук, а от 12-годишна възраст момчето е преместено в модерна образователна институция - Началното училище Джису в тогавашната столица на провинцията – селището Джинджу. Няколко години по-късно, след като напуска дома си, той започва да посещава столичната гимназия Джунгдонг в Сеул, а след това - университетския колеж Васеда в Япония.

Заслужава да се отбележи, че Лий Бюнг-чул е роден в самото начало на японската колонизация на Корея. Той прекарва детството си в бурна и променлива епоха, когато страната преживява постоянни социални катаклизми и фундаментални промени. Периодът на японското господство на Корейския полуостров се описва от историците като време на икономически пробиви и борба с неграмотността, но дори до края на колонизацията, през 1945 г., само около 20% от корейците са получили основно образование, тоест те са владеели елементарни умения да четат и пишат. Следователно Лий Бюнг-чул в никакъв случай не е типичен представител на своето време. Въпреки че е напуснал университета, след като е посещавал двугодишен лекционен курс във Васеда, Лий е смятан за високообразован млад мъж на 22-годишна възраст.

След смъртта на баща си той се завръща в Корея и се заема със семейния бизнес. Samsung е роден като предприятие, много далеч от напредналите технологии. А първите стъпки на Лий Бьонг-чул в бизнеса не могат да се нарекат успешни. През 1936 г. амбициозният предприемач инвестира целия си капитал, наследен от баща си, в оризова мелница в пристанищния град Масан, но бързо фалира. След началото на китайско-японската война през 1937 г. финансовото състояние на много предприятия в Корея рязко се влошава.

Две години по-късно, през 1938 г., Лий прави втори опит, като отваря търговска компания в големия град Тери - Samsung Sanghoe. Става дума за малка фирма, която се занимава с износ на сушена риба, плодове и зеленчуци за Манджурия и Пекин, което, предвид зависимото положение на Корея, е много труден бизнес. Лий Бьонг-чул не просто има късмет - успехът на неговите начинания до голяма степен се дължи на звучната фамилия, която отваря вратите на много кабинети, даже и по време на японската окупация.

Според легендата името Samsung, в един от вариациите на превода, означава "три звезди". Семейният бизнес получил това име от Лий Бюнг-чул в чест на тримата му сина, въпреки че тази версия е съмнителна, предвид факта, че третият наследник - Лий Кун-хи, е роден едва през януари 1942 г.

Растеж и разцвет

В продължение на шест години търговската компания на Лий Бьонг-чул се развива стабилно, а през 1945 г. е регистриран истински бум на растеж. Когато Корея става независима от Япония (след капитулацията на империята през Втората световна война през есента на 1945 г.), предприемачът премества централата на компанията в Сеул и регистрира Samsung Trading Company. По това време компанията е най-голямата от десетте търговски компании в Корея и се занимава също така и с производство на дребни продоволствени стоки.

През 1950 г. започва Корейската война. Това е въоръжен конфликта между новите държави, основани през 1945 г. - Северна Корея (КНДР) и Южна Корея (Република Корея), както и силите на техните съюзници, главно СССР и САЩ. Мащабният военен сблъсък принуждава Лий Бьонг-чул да избяга от Сеул и спешно да изнесе производството си от столицата. В началото на 1951 г. бизнесменът евакуира складове и фабрики в пристанищния град Пусан, който по това време е окупиран от американски войски. Защитата на съюзниците в южната част на Корейския полуостров осигурява стабилност на компанията на Лий Бьонг-чул. След десанта на американските войски търговецът започва активно да им продава стоките си.

Постепенно Samsung се разширява. През 1953 г. стартира текстилна фабрика, ново производство на храни, а по-късно и голяма захарна фабрика. Лий завзема все повече и повече нови области, като вижда в тях море от нови възможности в кризата. Въпреки покровителството на американците и тесните връзки с първия президент на Южна Корея, по време на Корейската война складовете и фабриките на компаниите на Samsung многократно са опожарявани и ликвидирани. Лий Бьонг-чул е принуден  неведнъж от нулата.

След края на военните действия, през 1953 г., първият президент на станата -  Лий Сингман прави шефа на Samsung един от основните бизнесмени в републиката. Търговецът успява да възстанови цялото си производство и да се върне в Сеул, тъй като редовно започна да получава големи държавни поръчки в ключови области на националната икономика. От 1958 г. Samsung започва да се разширява в други индустрии - банкиране, медии, химическа промишленост и корабостроене. Лий Бьонг-чул и неговите компании запазват господстващата си позиция до преврата (Априлската революция) в Южна Корея през 1960 г., по време на който президентът Лий Сингман е свален от власт и бяга от страната.

Корейското икономическо чудо

В цяла Южна Корея започна преследване на сътрудниците на първия президент. Лий Бьонг-чул е обвинен в корупционни връзки с бившето ръководство на държавата. За да избегне затвора, той трябве да напусне Южна Корея за известно време. Краят на 1960 г. и началото на 1961 г. са смутни времена за цялата страна. Обществените и политически протести продължават, а в управляващият елит цари хаос. На 16 май 1961 г., в резултат на военен преврат, на власт идва водачът на въстанието Пак Чон-хи - номинално третият президент на Южна Корея. В Европа Пак Чон-хи е известен като идеолог на „корейското икономическо чудо“, благодарение на което икономиката на страната най-накрая стъпва на крака и изпреварва основния си конкурент Северна Корея по отношение на растежа. За самите корейци този президент обаче става  и лице на политически репресии и терор.

От първите дни на власт, Пак се насочва към създаване на мощна експортно ориентирана индустриална икономика, за което трябва да мобилизира всички производствени сили на страната. Затова той прави предложение на опозорения бизнесмен Лий Бьонг-чул - обвиненията срещу предприемача ще бъдат свалени при условие, че Samsung се откаже от контрола върху придобитите банки и следва икономическите директиви на новото правителство. Лий Бьонг-чул приема предложението и се завръща в Южна Корея.

Планът на Пак Чон-хи е да създаде големи частни конгломерати и строго да ги раздели сред най-обещаващите индустриални сектори. Страната спешно трябва да увеличи износа. По тази причина са открити държавни кредитни линии при преференциални условия за най-големите и най-обещаващите компании и са им дадени големи държавни поръчки. Това довежда до раждането на клановата икономика - икономика, която се крепи на семейни финансово-промишлени конгломерати, наричани на корейски „чеболи“ Те и досега имат своята икономическа роля в Южна Корея. Освен Samsung, през 60-те и 70-те години на миналия век такива преференции са били дадени на Hyundai, Daewoo, Goldstar - общо около 25 компании.

Между другото, Лий Бьонг-чул оглавява Федерацията на корейската индустрия, създадена от Пак Чон-хи на базата на чеболите. Samsung Group трябва да изгради дейността си в съответствие с новия икономически модел. Най-обещаващите пазарни сегменти за Лий Бьонг-чул са електрониката, корабостроенето и медиите. Така през 1969 г.  Лий основава Samsung Electric Industries в големия индустриален център Сувон, а година по-късно инвестира част от състоянието си в две медии - радио TBC и вестник JoongAng IIbo.

През следващите 20 години Samsung създава, а в дадени кризисни моменти и закрива, десетки дъщерни дружества. В активите на икономическия конгломерат и сега има цели холдинги, свързани със строителството, домакинските уреди, химическото производство, корабостроенето и развлекателната индустрия, въпреки че електрониката носи истинската световна слава на марката.

Раждането на легендата

Веднага след основаването на Samsung Electric Industries, компанията се сблъсква с технологични проблеми - като цяло Корея просто няма собствени технологии за създаване на сложни устройства. Но Япония може да се похвали с успешни разработки, така че през същата 1969 г. Лий Бьонг-чул сключва споразумение с японската компания Sanyo Electronics. Още 10 години корейският гигант ще произвежда оборудване частично под чужда марка, като заема технологии и дори купува готови части от по-напреднали сродни компании. Подобно партньорство лишава Samsung от лъвския дял от печалбите, но е единственият възможен вариант за развитие.

Едва през 1975 г. Лий Бьонг-чул успва да се отърве от чуждестранната помощ, като регистрира нова марка на Samsung Electronics. Постепенно компанията започва да произвежда черно-бели телевизори с относително добро качество на изображението, като оборудването се изнася активно в чужбина. Първият телевизор на Samsung Electronics е пуснат през 1972 г., а до 1981 г. вече са продадени около 10 милиона бройки.

През 1983 г. едно от дъщерните дружества на Samsung пуска първия корейски DRAM чип. Технологията получава висока оценка от експертите и пазара. С течение на времето разработката започва да се купува от производители по целия свят за използване в техните устройства. През същата 1983 г. Лий Бьонг-чул прави сензационно съобщение - Samsung започва производството на полупроводници и навлиза на нов пазар. Ходът все още се нарича "най-голямата игра" в живота на Лий Бьонг-чул. Бизнесменът не се проваля - днес Samsung е най-големият производител на микросхеми и карти с памет в света, а пътят с оборот от  17 милиарда долара е този който го превръща в основния източник на печалба за холдинга.

На фона на невероятния успех на Samsung гръмва новината за болестта на Lий Бьонг-чул. Той е диагностициран с рак, бизнесменът започва да се лекува, но е твърде късно. Основателят на Samsung почива през 1987 г. на 77-годишна възраст. Към момента на смъртта му комбинираните бизнес проекти на Лий Бьонг-чул имат 70 000 служители, милиони долари оборот и конгломератът е разделен на четири независими групи, предназначени за четирима наследници - Samsung, Shinsegae, CJ Group и Hansol. Две седмици след смъртта на баща му, на 1 декември 1987 г., третият син на Лий Бьонг-чул – Лий Кун-хи става председател на Samsung Group.

Невероятният Лий Кун-хи

Въпреки впечатляващия успех на Лий Бьонг-чул, именно на Лий Кун-хи се приписва създаването на настоящия имидж на Samsung като най-успешната технологична компания в света. Той е на 45 години, когато влиза във владение на наследството, има научна степен от от университета „Джордж Вашингтон“ и повече от десет години е в управленските структури на предприятията на баща си. В края на 80-те Samsung е една от най-успешните компании в Южна Корея, но все още остава в лека сяка на световния пазар. Тогава Samsung Electronics се е специализирала главно в производството на техника за бюджетни предприятия и не може да се конкурира с такива гиганти като Sony или Nokia. Освен това конгломератът е значително засегнат от икономическата криза от 80-те години.

Наследникът си поставя за цел да промени съществуващия ред на нещата и да изведе компанията на световния връх, но плановете са донякъде възпрепятствани от икономическата ситуация в Корея. Дори с представянето на първия си мобилен телефон на пазара през 1988 г. и световното лидерство в сегмента за производство на чипове, Samsung губи пари от 1990 г. насам. Още през 1992 г. групата компании излиза на минус с 20 милиона долара, освен това Samsung Electronics носи 79% от загубите.

Нуждата от промяна отдавна назрява. „Франкфуртската декларация на Samsung“ стана истинско начало на преструктурирането. На 7 юли 1993 г. Лий Кун-хи събира цялото висше ръководство на Samsung във Франкфурт и в продължение на три дни ги запознава с новата концепция на марката. Лий Кун-хи напълно преформатира системата за управление на компанията, отървава се от някои нерентабилни дъщерни дружества, установява експортни връзки и пренасочва финансовите активи, като се фокусира върху електрониката. Заслужава да се отбележи, че за да изправи Samsung най-накрая на крака, през 1997 г. Лий Кун-хе за първи път в историята на предприятието продава част от акциите на Samsung Electronics на чуждестранни инвеститори.

Успехът на Samsung и спорове с Apple

Оптимизацията бързо дава резултати - компаниите на Samsung излизат на печалба и започват да представят свои собствени технологични иновации на пазара. През 1994 г. е разработен първият в света 256-мегабитов DRAM чип, а през 1998 г. Samsung представи първия в света масово произвеждан цифров телевизор, който незабавно се превръща в бестселър по целия свят. Лий Кун-хи успява да прецизира ефективната система на работа на холдинга. Новите продукти, пуснати от Samsung,  много бързо привличат вниманието на световната общност. Първият смартфон на компанията, базиран на Android, Samsung Galaxy I7500, беше пуснат през юни 2009 г., а още през 2010 г. Samsung успя да изпревари Apple в продажбите на смартфони. През 2011 г. Samsung става най-големият доставчик на смартфони в света.

В същото време започва конфронтация. Амеликанските медии я наричат „патентна война“ - съдебно дело между Apple и Samsung, което продължава седем години. Спорът започва още докато Стив Джобс е жив. Apple, опитвайки се да блокира Samsung на пазара, обвинява компанията в нарушаване на патентните права върху собствените й технологии. Става дума по-специално за технологиите на сензорните екрани - мултитъч, както и дизайна на смартфоните. Делото, надхвърлящо 1 милиард долара, е заведено през 2011 г. Спорът е разглеждан в четири съдилища от различни инстанции, в резултат на което едва на 24 май 2018 г. Федералният съд в Сан Хосе, Калифорния, успява да сложи край на делото. Според Bloomberg Apple Inc. е осъдила Samsung Electronics Co. за 539 милиона долара

Според Korea Times през 2012 г. приходите на конгломерата Samsung възлизат на $234 милиарда, което е почти 15% от БВП на Южна Корея, докато нетната печалба надхвърля $31 милиарда. Марката също влиза на второ място на пазара на таблетни компютри в света - към този момент продуктите на Samsung Electronics се продават в повече от 120 страни. През последните 15 години Лий Кун-хи оглавява списъка на най-богатите и влиятелни хора в Южна Корея и името му редовно е в сводките на Forbes.

Нова история

Групата Samsung има 17 регистрирани компании и над 67 частни компании. Конгломератът е представен в почти всички възможни области на дейност - от модната и развлекателната индустрия до корабостроенето. Подобно на повечето азиатски чеболи, въпреки всички усилия на настоящите власти да ги премахнат, Samsung все още има много сложен модел на собственост върху активите. Според медии в самата Южна Корея, заради огромното си влияние върху икономиката на страната, конгломератът често е нариан "държава в държавата" или "Републиката на Samsung". Децата и внуците на основателя притежават само част от акциите на всяко от предприятията. Към края на 2018 г. Samsung Group има обща пазарна капитализация от 416 милиарда долара, според анализаторите на Business Korea.

Неотдавнашната история на Samsung е история на успехи и победи, доста подправена с горчивината на многобройни съдебни спорове, процеси и обвинения в корупция, традиционни за Корея. Струва си да започнем с факта, че самият Лий Кун-хи е отстранен от делата на собствената си компания за няколко години през 2000-те години поради шумен корупционен скандал. На 16 юли 2008 г. Централният окръжен съд на Сеул го признава за виновен по обвинения във финансови измами и укриване на данъци. Лий Кун-хи е глобен с 98 милиона долара и осъден на три години пробация. Няколко месеца по-късно президентът на Южна Корея Ли Мун Бак (ръководител на Република Корея от 2008 до 2013 г.) лично помилва бизнесмена и той се връща в ръководството на компанията.

Струва си да се отбележи, че подобни съдебни спорове с членове на фамилни чеболи се провеждат редовно в Южна Корея от края на XX век, точно откакто ръководството на страната поема курс за борба с клановостта и намаляване на влиянието на исторически богатите семейства върху политическите процеси. Проведени са и шумни съдебни производства срещу представители на LG, Hyundai и редица други корейски конгломерати. 

От 2013 г. Лий Кун-хи постепенно започва да се оттегля от Samsung Group, като предава управлението на единствения си син, Лий Джа-йонг. След като получава сърдечен удар през 2014 г., Ли Кун-хи най-накрая предава управлението на наследника си, но формално все още остава председател на концерна. През август 2017 г. Лий Джа-йонг е признат за виновен в подкуп и лъжесвидетелстване от Централния окръжен съд на Сеул и осъден на пет години затвор. Според BBC на 5 февруари 2018 г. Апелативният съд потвърждава вината на Лий Джа-йонг, но намалява първоначалния срок от пет на две години и половина затвор, освен това отлага изпълнението на присъдата за четири години. Така присъдата става условна, а наследникът на Samsung Group е освободен и върнат към делата на холдинга.