Неизвестно за известните: Първата аукционна къща в света Sotheby's тръгва с търгове за книги в кръчма

Преди близо 300 години в Лондон, скромният търговец Самюел Бейкър организира свой малък бизнес - започва да продават книги на градските библиофили. На първо време това са съвсем обикновени книги, но един ден той попада на твърде обемно издание. Според една от версиите в него става дума за изкуство. Бейкър разполагал с неголяма лавица и това му пречело да  вмести изданието между останалите книги. Тогава Самюел решил да наеме за продажбата зала в една от местните кръчми, като направил каталог с пълен списък на всичко, което планирал да продаде през този ден. Експериментът се оказал успешен - всички книги били разпродадени, така че Бейкър превърнал изнесените продажби в кръчма, в своя редовна практика през следващите 10 години.

Кой ще даде повече

Имало обаче един недостък. Ценообразуването било като в магазина - всяка книга имала определена цена, но покрай нея имало и определени разходи. Самюел решил да поеме риск, за да увеличи печалбите. Той решил да се възползва от холандската практика за провеждане на търгове. Първите търгове на принципа „кой ще даде повече“, той провел през март 1744 г. На тях била изложена колекцията от книги на сър Джон Стенли, която е продадена за 800 лири. Цената се оказала три пъти по-висока от началната.

За себе си Бейкър напипал златен формат за търговия. Въпреки че не се отказал от магазина, Самюел поставил аукционите на челно място в своята бизнес територия. Продажбите растяли,  покупките на книги станали неразделна част от живота на градските бохеми. Затова бизнесменът купил помещения в сградата на „York street“ в Ковънт Гардън и това станало началото на нов етап в развитието на неговия бизнес.

А купувачите постепенно дотолкова се увеличили, че Самюел не можел да се справя сам и през 1767 г. избрал за партньор сина на помощник-епископа Джордж Лий. Младежът бил истински познавач на книгите и благодарение на него търговете получили знак, който и до днес остава техен символ - табакера и чукче от слонова кост, с помощта на което се обявява продажбата на изложената група предмети.

Конкуренцията

Бейкър умира през 1778 г. и тъй като няма преки наследници, неговият дял в бизнеса преминава в племенника му Джон Сотби и компанията започва да се нарича Sotheby’s. По това време в Лондон има още един играч - аукционната къща Christie's. Прави впечатление, че тя е създаден по-късно от Sotheby's - през 1766 г. Christie's продава луксозни стоки, а Sotheby's продава на търг ценни издания, включително от библиотеките на херцозите на Йорк и Бъкингам, книгите на Наполеон, който той занася на остров Св. Елена, както и колекцията от книги на дългогодишния външен министър на Франция и лукав политически интригант Шарл Морис дьо Талейран.

През 1861 г. Sotheby's спира да бъде изцяло семеен бизнес, след като главният счетоводител на фирмата Джон Уилкинсън купува бизнеса от вдовицата на Самюел Сотби и сина Джон Сотби. Негов партньор става друг служител на Sotheby's - Едуард Ходж, а самата компания започна да се нарича Sotheby, Wilkinson & Hodge.
През 1909 г. собствениците на аукционната къща стават членът на британския парламент Монтегю Барлоу, бизнесмените Феликс Уар и Джефри Хобсън. От този момент нататък аукционната къща започва да продава картини, монети, медали и други антиквариати.  Но въпреки това фокусът както и преди е съсредоточен в книгите. В същото време собствениците започали да вземат пари от от клиентите-продавачи за публикуването на техните групи стоки в каталозите на аукциона Sotheby's.

След 5 години приходите на компанията се увеличили значително, броят на търговете също. След края на Първата световна война за Sotheby's започнали горещи времена. Собствениците на извънградски имения решили да продават имотите си и античните си колекции чрез търгове и това допълнително засилило конкуренцията с Christie's.

За да спечели битката, Монтегю Барлоу решил да намали комисионната от 12,5% до 7,5%. През 1917 г. компанията се преместила в нова сграда на  New Bond street 34/35, която е разположена в центъра на Лондон. По-рано там е била  работилницата на прочутия френски художник и илюстратор Гюстав Доре. На входа имало фигура на египетската богиня Сехмет, изработена от базалт, която се превърнала в емблема на къщата.

Ерата на Питър Уилсън

Питър Уилсън - човекът, с когото се свързва най-яркият период в историята на Sotheby’s, я оглавява оглавява през 1936 г. В периода от 1946 до 1950 обемът продажби на акукционната къща нараснали от £1,5 милиона на £6 милиона. Уилсън по-бързо от своите конкуренти разбира перспективите на чуждестранния пазар на изкуство. Така през 1955 г. той открива първото чуждестранно представителство на Sotheby's в Ню Йорк. С неговата лека ръка и тежък бизнес нюх Sotheby's продава произведения на импресионисти и модерни художници, успява да привлече вниманието на купувачите и пуска скъпи групи от ценни предмети и изкуство.

Никой не би могъл и да си помисли, че продажбата през 1958 г. на колекцията от картини на Якоб Голдшмид, ще се превърне в забележително събитие. За първи път в Лондон са продадени произведения от Америка. Седем картини са продадени за 20 минути, а приходите възлизат на 781 хиляди лири стерлинги - рекорд за онези времена.

И тогава започна международното развитие на Sotheby’s. Питър Уилсън създава мрежа от клонове на аукционни къщи в Париж, Лос Анджелис, Флоренция, Цюрих, Торонто, Мелбърн, Мюнхен, Единбург, Йоханесбург, Хюстън. В Ню Йорк той купува най-голямата американската антикварна компания Parke Bernet, а след това провежда няколко много успешни търгове, които определят ново ниво на цените на картините. Развитието на бизнеса в САЩ се дължи не само на амбициите на Sotheby’s, но и на факта, че данъците върху продажбата на антични картини там са много по-ниски от английските.

Трудни времена и оцеляване

Сложните време за аукционната къща започват през 1974 г.: инфлацията във Великобритания се повишава, така че комисионната, начислена на продавачите, спада от 15% на 10%. И дори при висок оборот аукционите носят скромни печалби, докато разходите на Sotheby's са високи.

Освен това са давани заеми на познати книжари за периоди от 3-4 месец. За да коригира ситуацията, аукционната къща въвежда комисионна за купувачите през 1975 г. Приходите ѝ се стбилизират. През 1983 г. контролият пакет акции на къщата са купени от американеца Алфред Таубман, собственик на международната веригата молове Taubman Centers. Под негово управление през 80-те години приходите на Sotheby's започват да растат.

Следващата рецесия настъпва през 1991 г., тъй като поради кризата, заради войната в Персийския залив, търсенето на съвременно изкуство спада. Ситуацията се подобрява през 1993 г. През 1998 г. Sotheby's провежда търг на лични вещи на херцозите на Уиндзор за обща стойност 34 милиона долара.

Ново начало

През ноември 1999 г. Sotheby's стартира онлайн търг съвместно с Amazon.  Аукционната къща предоставя експертиза за автентичността на стоките, а Amazon - удобно плащане и доставка. През 2007 г. аукционата къща открива и представителство в Москва. През ноември 2008 г. на търг на Sotheby's е поставен абсолютен рекорд - платното "Супрематическа композиция“ на Казимир Малевич от 1916 г., е продадено за 60 милиона долара. През 2019 г. Sotheby's е купена за 3.7 милиарда долара от френския бизнесмен Патрик Драй. Общите продажби на аукционната къща през 2020 г. възлизат на повече от $5 милиарда, а през 2021 г. - 7,3 милиарда долара, което е рекордна цифра в цялата история на компанията