Растенията не могат да абсорбират толкова CO₂, колкото прогнозираха климатичните модели

Високите нива на въглероден диоксид в атмосферата са основен двигател на климатичните промени. В същото време повишеното CO₂ може да стимулира растежа на растенията, което им позволява да усвояват повече въглерод и потенциално да забавят затоплянето. Този ефект обаче зависи от това дали растенията имат достъп до достатъчно количество азот – хранителен елемент, жизненоважен за растежа. Едва наскоро учените започнаха по-внимателно да изследват какво количество азот наистина е налично в природата. Ново изследване с участието на Университета в Грац показва, че така нареченият ефект „CO₂ торене“ е бил значително надценяван, посочва онлайн изданието ScienceDaily.

Растенията не могат да усвояват азот в чист вид. Хранителният елемент първо трябва да бъде превърнат в използваема форма чрез процес, наречен азотфиксация, който разчита на микроорганизми в почвата. Този процес се случва както в естествени екосистеми, така и в земеделски площи. „Докато този процес е бил силно надценяван в природата, в селското стопанство той се е увеличил с 75 процента през последните 20 години“, казва биоложката Бетина Вебер от Университета в Грац, обобщавайки резултати от проучване, публикувано по-рано тази година.

Върху тези резултати стъпва нов анализ, който показва, че начинът, по който азотфиксацията се изчислява в някои модели на Земната система, вече е преразгледан. Такива модели се използват широко за прогнозиране на климатични тенденции и за ключови оценки, включително за Световния климатичен доклад. 

Изследването е ръководено от Сиан Коу-Гисбрехт от Университета Саймън Фрейзър в Бърнабъри, Канада. Работата е извършена от международна научна група, фокусирана върху биологичната азотфиксация, в която участва и Бетина Вебер. 

„Сравнихме различни модели на Земната система с актуалните стойности за азотфиксация и установихме, че те надценяват скоростта на азотфиксация върху природни повърхности с около 50 процента“, обяснява Вебер.
Тъй като растенията зависят от този процес, за да получат азот, надценяването има сериозни последици. Според изследването то води до около 11% по-ниска реална прогноза за ефекта от наторяването с CO₂.

Вебер подчертава важността на актуализирането на климатичните модели според новите измервания.
„Това е така, защото газове като азотни оксиди и диазотен оксид се произвеждат като част от азотния цикъл. Те могат да бъдат освобождавани в атмосферата чрез различни процеси и да променят или нарушат климатични механизми.“

Точното отчитане на азотната динамика, казва тя, е съществено за надеждни прогнози за това как екосистемите и климатът ще реагират в бъдеще.

Глобалното затопляне, причинено от високите нива на парникови газове, все повече започва да влияе на климата и околната среда. По тази причина учените предупреждават, че е нужно спешно действие за намаляване на въглеродните емисии и опазване на природните ресурси.