"Споделени движения" на Александър Василев - Василевса свързва изкуството с наши известни спортисти - Любопитно

Творец в истинския смисъл на думата. Така може да се определи врачанският художник Александър Василев - Василевса, който наскоро откри съпътстваща Олимпийските игри изложба под надслов "Споделени движения", организирана от Българския културен институт в Париж. Анонсирана като събитие, което свързва културата и спорта, тя представя около 22 специални проекта на художника с известни наши спортисти. Интересното при тях е, че спортистите оставят отпечатъци от ръцете си, намазани с бои върху платната, след което Василевса ги дорисува в негов стил в сферата на фигуративното и абстрактното изкуство.

В изложбата, която ще продължи до началото на септември, ценителите на изкуството могат да видят картини, "докоснати" от олимпийската шампионка и световна рекордьорка в дисциплината скок на височина от 1987 до 2024 година Стефка Костадинова; носителя на три олимпийски медала, петкратен световен шампион, петкратен европейски шампион в стил класическа борба Александър Томов; българския гимнастик Йордан Йовчев, спечелил четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови, два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003, и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г.; Кубрат Пулев, Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), европейски шампион по бокс при младежите – (2009); Димитър Пенев - футболист, треньор, а по-късно и селекционер на националния отбор, под чието ръководство България се класира на четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ'94; носителката на пет олимпийски медала в спортната стрелба Мария Гроздева; боксьора Серафим Тодоров, спечелил 3 световни и 3 европейски титли, както и сребърен медал от Летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г.; Армен Назарян - трикратен световен и шесткратен европейски шампион по борба в класически стил. През 1996 г. става олимпийски шампион за Армения от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. На Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал за България, а през 2004 г. взима и бронзов медал от Летните олимпийски игри в Атина; Веселин Топалов - български гросмайстор, световен шампион по шахмат за периода 2005 – 2006 г., версия ФИДЕ и световен вицешампион за периода 2010 – 2012 г.; известната българска състезателка, а по-късно треньорка по художествена гимнастика и хореограф Нешка Робева, покойния алпинист Боян Петров, който заедно с Атанас Скатов е българинът с най-много изкачени осемхилядници – 10, като това постига без използване на кислород и без шерпи, както и други видни наши спортисти.

Отпечатък от Димитър Пенев. Снимка: Личен архив

- Разкажете за изложбата ви в Българския културен център в Париж?

- Изложбата е самостоятелна, ретроспективна. Няма платна на други художници в нея. Открихме я на 20 юни и ще продължи до началото на септември. Насочена е към българите, които живеят в Париж, към парижаните и към гостите на града. Поканата за тази изложба дойде лично от директорката на Българския културен център Десислава Бинева, която се оказа, че от няколко години следи моята работа. Един вид изложбата е като участие на България в така наречената "Културна Олимпиада" - това е съревнование между културните институти в Париж, които са стотици на брой.

- Кога се появи идеята за проектите с известни наши спортисти?

- Идеята възникна още през 2012-2013 година. Първият проект с Кубрат Пулев е от 2013 година.

- Колко са проектите, които представяте на изложбата?

- Горе-долу са по две платна от шампион, така че са над 20-22 проекта. Създаването на произведенията е от две части. Първата част се състои в среща с шампиона, в която става "докосването" на шампиона с платното. Аз оставям боя с различни гами върху платното и те ги размазват с ръцете си, при което остават петна и отпечатъци от тях върху бялото платно. Вторият етап е същинската обработка на картината с моята техника и стил в сферата на фигуративното и абстрактното. Това са един вид дуети между мен и спортиста, една пресечна точка между изкуството и спорта, и накрая имаме една картина.

С Александър Томов. Снимка: Личен архив

- А вие върху самите техни отпечатъци ли работите?

- Отпечатъкът остава и около него разработвам сюжет. Картините, които съм правил в по-ранния етап на творчеството ми, са вдъхновени от други художници като Пикасо, Ван Гог и други. Докато сега се стремя да бъде на сто процента авторско.

- Има ли платна с отпечатъците на български спортисти, по които все още работите?

- Мащабите на всеки проект, който представя симбиозата между изкуство и спорт, са огромни и съдържат по 30-40 платна в проект, всичко в лимитирана серия. Така отиваме на над 800-1000 платна, което като количество е доста голямо. Отделно от това имам и други платна.

С Веселин Топалов. Снимка: Личен архив

- Кои са най-любимите ви три картини от изложбата в Париж?

- Харесвам си всички платна, макар че някои са се получили по-сполучливо отколкото други. Но има някои, които си харесвам повече, например имам две-три доста добри попадения с Благой Иванов, с Мария Гроздева, с Александър Томов, и се стремя да са различни, по-интересни, в различна цветова гама.

- А кои от платната никога не бихте продал?

- За мен лично от всеки един проект си оставям по две-три платна. Между три и пет платна подарявам на спортиста, участвал в създаването на картината със своя отпечатък. Отделям няколко картини за благотворителност. Не се съмнявам в пласмента на картините, тъй като са интересни и аз самият бих си ги купил за себе си. Освен това имам определена таргет група, към която са насочени творбите. Парите от продажбите използвам за покриване на разходите, за да продължавам да творя. Но лично за мен по-ценни са самото пътешествие, фантазията, изживявания и неповторимите моменти в процеса на творчеството.

С Мария Гроздева. Снимка: Личен архив

- Споменахте за конкретна таргет група, която се интересува едновременно от спорта и от изкуството. Какви са вашите клиенти?

- Моите клиенти са предимно мъже. Жените по-скоро предпочитат картини, които не са свързани със спорта, но могат да купят нещо за подарък. Докато един мъж, ако между 45 и 60 години не се интересува от спорта е ок, това не е задължително. Ако не се интересува от изкуство - също е ок. Обаче ако един мъж не се интересува нито от спорт, нито от изкуство, значи нещо не е наред с него. Това е моята философия и това ми е таргет групата, и времето доказва тази моя теория.

- В какви благотворителни инициативи бихте се включил с ваши творби?

- Почти във всички, предимно за деца, които се занимават със спорт или се намират в непривилегировани ситуации. Досега съм участвал няколко пъти в такива благотворителни търгове у нас и в Лондон, като личното ми задоволство от тези събития е огромно. Сега, след като окончателно се прибрах в България, основно тук ще бъдат насочени усилията ми.

С Боян Петров. Снимка: Личен архив

- Почитателите на изкуството в България ще могат ли да се насладят на картините ви, след като приключи изложбата в Париж?

- Да, имам идея тези картини да бъдат показани и у нас на хората, които се интересуват от изкуство. Представям си изложби в София, Пловдив, Варна.

- Те организирани ли са вече?

- Не. Доста се натоварих с изложбата в Париж, която ми отне много енергия и време като логистика и престой там. Идеята да бъде организирана е огромен труд и на хората в Българския културен център. Сега най-вече изчаквам да свърши Олимпиадата и после ще мисля за следващите неща. Но за мен по-важното е да създавам изкуство, а не толкова да го показвам и да го пласирам. Да съм убеден за себе си, че правя нещо стойностно и оригинално.

Автор: Анелия Тодорова