Неизвестно за известните: Спор за авторство между баща и син стои зад историята на вечна приказка

Приказката, която на български познаваме като „Малечко Палечко“, е френската „Le Petit Poucet“ („Малкият Палечко“) на Шарл Перо, но тя не е свързана с английската, известна като  „Том Палеца“. Тя има много по-стара устна предистория, но Перо е човекът, който я превръща в литературна история.

Шарл Перо. Снимка: Getty Images

Как се ражда „Малечко Палечко“

През XVII век във Франция приказките не са били само детски истории. Те се разказвали устно от поколения — в семействата, сред прислугата, селяните и градските жители. В тях често има много по-мрачни мотиви от тези, които познаваме днес - глад, изоставяне на деца, бедност, опасни гори и чудовища.Именно от тази народна традиция Шарл Перо черпи материал.

Перо започва да публикува приказки под името Пиер Дарманкур (P. Darmancour) — името на неговия син. Това е особено интересно, защото и днес има спор доколко самият Шарл Перо е написал приказките от нулата и доколко е преработил вече съществуващи устни и литературни сюжети. Националната библиотека на Франция отбелязва, че първото издание от 1697 г. е посветено на „Мадмоазел“ и че посвещението е подписано „P. Darmancour“.

Има една много интересна история около Шарл Перо, неговия син Пиер и „Малечко Палечко“, защото дълго време не е било напълно ясно кой всъщност трябва да се смята за автор на приказките.

Кой е Шарл Перо и как се появява синът му?

През 1697 г. в Париж излиза книгата Histoires ou Contes du temps passé, avec des moralitez („Истории или приказки от миналото с поуки“). Тя съдържа осем приказки, сред които и „Le Petit Poucet“ — „Малечко Палечко“. Първото издание е запазено и каталогът на Френската национална библиотека потвърждава датата 1697 г.

Но има нещо необичайно: посвещението към книгата не е подписано от Шарл Перо, а от неговия син Пиер Дарманкур (Pierre Darmancour).  И оттук започва загадката.

Пиер Дарманкур - синът

Пиер е син на Шарл Перо. Той е бил млад човек, когато приказките започват да се появяват в ръкописен вид. Съществува ръкопис от 1695 г., предназначен за кралдския двор, който съдържа пет приказки и е представен под името на Пиер Дарманкур. „Малечко Палечко“ обаче не е сред тези първи пет приказки — той се появява при изданието от 1697 г., заедно с „Пепеляшка“ и „Рике с перчема“. Затова възниква въпросът: Пиер ли е авторът? Шарл ли е авторът? Или двамата са работили заедно?

Книгата е издадена в Париж от издателя Клод Барбен. В нея са включени осем приказки, сред които „Спящата красавица“, „Червената шапчица“, „Синята брада“, „Котаракът в чизми“, „Пепеляшка“ и „Малечко Палечко“.  „Малечко Палечко“ е последната приказка в сборника и започва на страница 183 в оригиналното издание.

Откъде идва самият сюжет

Снимка: Getty Images

Перо не е измислил от нищото историята за малкото момче, което е най-дребното от седем братя, но се оказва най-хитрото. Подобни разкази са съществували в европейската устна традиция много преди 1697 г.

В основата стои един много стар приказен модел -  малкият и привидно слаб герой побеждава силния чрез ум. В „Малечко Палечко“ това е особено ясно. Момчето е физически най-малко, но притежава нещо по-важно — съобразителност. Когато родителите му, доведени до отчаяние от глада, решават да оставят децата в гората, Палечко разбира какво се случва и измисля начин да намери пътя обратно. По-късно той се изправя срещу човекоядец — великан. Отново не силата го спасява, а хитростта. Това е част от много стар тип приказки, в които най-малкият син или най-слабият герой се оказва най-способен. Подобни мотиви се срещат в различни европейски традиции.

Мрачна приказка

Червената шапчица. Снимка: Getty Images

Това е нещо, което често отсъства в съвременните детски версии.  В оригиналната приказка семейството е крайно бедно и гладува. Родителите виждат как децата им умират от глад и стигат до ужасното решение да ги оставят в гората.

Какво прави Перо с народната история и връзката с братя Грим

Снимка: Getty Images

Той не просто я записва.  Той я литературно обработва и я поставя в контекста на своята епоха. Сборникът му е озаглавен „...с поуки“ — avec des moralitez. Оригиналното издание действително съдържа морални заключения. Има и още един интересен детайл - първото издание е украсено с гравюри, а „Малечко Палечко“ е изобразен в сцената с огромния спящ човекоядец. Интересен факт е, че приказката има връзка с прочутата „Хензел и Гретел“ на братя Грим.  Сюжетите са много близки по мотиви, макар да не са една и съща приказка. И в двете истории има бедни родители; деца, оставени или изгубени в гората; опасност от човекоядец; деца, които трябва да използват хитрост, за да оцелеят. Това обаче не означава непременно, че едната приказка е „копирана“ от другата. По-скоро двете принадлежат към много по-стар европейски приказен кръг от истории за деца, изгубени в гората и попаднали при чудовище.

А най-хубавата идея, която остава от нея, е проста: понякога най-малкият човек в стаята е този, който мисли най-голямо. Перо не просто записва народна приказка. В края добавя морал, както прави и с останалите си приказки. Моралът приблизително казва, че не бива да се подценява най-малкото или най-слабото дете: понякога именно то ще донесе щастието на цялото семейство. Това е може би най-съществената „промяна“ на Перо спрямо суровата фолклорна логика: той превръща историята в литературна приказка с поука, в която хитростта на най-малкия побеждава физическата сила.