Неизвестно за известните: Третият президент на САЩ открива винените турове във Франция и вкарва напитката в Белия дом

Във време когато името на настоящия президент на САЩ е непрекъснато в новинарските емисии, може да си спомним за един далечен негов предшественик, който обаче завинаги е останал незаобиколим в историята на страната. Той е един от Бащите основатели на САЩ - движещите сили на политическата идеология на страната, автор на черновата на Декларацията на независимостта и трети президент на САЩ.

Снимка: Getty Images

Това е Томас Джеферсън, който е бележита, но и противоречива фигура в историята на Съединените щати. Това противоречие е породено до голяма степен от притежанието на роби и неговата предполагаема връзка с робинята Сали Хемингс. Но в живота на големите исторически фигури не всичко е равно и еднозначно. Малко известен обаче факт от живота и делата на Томас Джеферсън е неговото отношние към виното. Може да се каже, че той полага основите на популярните в наше време винени турове и вкарва изящната напитка на трапезата в Белия дом. Нещо повече, Джеферсън приема виното като хоби и става един от най-добрите експерти - енолози

Кой дипломат в наше може да си позволи да се впусне в тримесечно пътешествие? Вероятно никой. Но в ерата на Томас Джеферсън това е било възможно. На 44-годишна възраст бъдещият президент на САЩ, докато заема поста американски посланик в Париж, се впуска в пътешествие по южното крайбрежие на Франция. По време на това пътуване, той лично се е насладил на най-добрите вина на Бордо. Политикът прекарва няколко дни в региона, което завинаги променя разбирането му за виното и го превръща в негово хоби.

Прочутото пътешествие

Любовта на Джеферсън към виното не се ограничавала само до консумация. Той се интересувал от всичко, свързано с виното, от лозята до изграждането и еволюцията на избите. Джеферсън предприел първото си винено пътешествие във Франция много преди президентството си. Може да се каже, че то революционизирало разбирането му за тази напитка.

Историците смятат, че именно вината от Бордо са направили най-силно впечатление на политика и че американският посланик ги е ценил над всички останали.

Личното запознанство на бъдещия президент с Бордо започва през 1887 г., Две години и половина след началото на службата си като американски посланик в Париж, той решава да се отдаде на тримесечно пътуване през южната част на Франция. Той посвещава на Бордо само няколко дни от това дълго пътешествие.. Един от най-интензивните разкази за впечатляващото му посещение в Бордо е описан от Бернар Жинесте в книгата му „Томас Джеферсън в Бордо“.

През това време Джеферсън посещава имението в Бордо „Шато Икем“, разположено в община Сотерн, и „Шато Карбоние“. След това посещава „Шато О-Брион“. Това е първото имение, където запознанството на политика с вината от Бордо се простира отвъд повърхностната дегустация. Той започва да документира връзките между почвата, климата и сортовете грозде в своите бележки. Тогавашният посланик наблюдава как различните райони произвеждат различни стилове вино и подробно записва всеки детайл. Той изучава винарни, общува с местни производители и си води бележки за методите на производство и земеделските практики.

Снимка: Getty Images

Историците отбелязват, че дневниците му съдържат подробни бележки за лозята и вината, които е дегустирал, но почти нищо не казват за хотелите, в които е нощувал или за вечерите, на които е присъствал. Това, твърдят те, показва истинските мотиви на Джеферсън да остане в Бордо. Именно там той за първи път поръчва големи количества Château Haut-Brion, Château Lafite (250 бутилки) и Château Yquem. В бележките си той описва и вина от такива големи имения като Château Margaux и Château Latour. Освен това, Джеферсън е етикетирал вината от тези замъци като „върховно качество“.

В Бургундия Джеферсън спира в Кот д'Ор и първо посещава лозята на Жевре-Шамбертен, след това отива до лозята за гранд крю на Кло дьо Вужо и Ла Романе, посещава замъците Нюи-Сен-Жорж, Бон, Помар, Волне, Мерсо, където се произвеждат елегантни и едни от най-добрите френски вина, и в Монраше, където се произвеждат еталонни бели вина от Шардоне.

Бащите основатели. Снимка: Getty Images

Философията за виното на Томас Джеферсън

За Джеферсън виното представлявало нещо много по-дълбоко от селскостопански продукт или напитка за удоволствие. Както отбелязват историците, Джеферсън виждал виното като метафора за всечки „положителни качества и институции на човешкото общество“. По същество виното въплъщавало всичко, което политикът смятал за присъщо добро в човечеството. Той вярвал, че виното може да трансформира обществото, издигайки го от долнопробното ниво на груба култура, която е  доминирана от твърдия, силен алкохол.

Навлизане на напитката в Белия дом

Снимка: Getty Images

По време на президентството си от 1801 до 1809 г., Томас Джеферсън сервирал най-добрите френски вина на държавни вечери, запознавайки чуждестранните дипломати с изключителни сортове. Неговите известни вечери обикновено включвали 12 до 14 гости, седнали на кръгла маса. Винената листа на тези събирания била впечатляваща, включително мадейра, сотерн, вина от сорта грозде Педро Хименес, монтепулчано, изтънчен ризлинг и много други.

Джеферсън вярвал, че виното може да бъде дипломатически инструмент, помагащ за укрепване на културния статус на страната на световната сцена. Както отбелязва носителят на „Пулицър“ Джоузеф Дж. Елис, тези вечери „подобряват перспективите за създаване на лични връзки и емоционални привързаности, които помагат за преодоляване на политическите различия“. Самият Джеферсън с удоволствие наблюдава дискусии, при които „махането на покривката и поставянето на виното на масата“ води до изненадващо цивилизовано обсъждане на най-спорните политически въпроси на деня. Според някои историци, Джеферсън е харчил 3200 долара годишно за вино по време на президентството си. В наше време тази сума се равнява на милиони.

Освен виното, Джеферсън има подчертани интелектуални интереси и в изкуството. По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля. Той влиза в изключително малко личностни конфликти и по-добре от всички негови опоненти изчиства политическата борба от лични нападки. Накратко – неговата присъща добрина го издига над всички социални, религиозни и политически разлики и нищо не разрушава доверието му в човека и жизнерадостното му възприемане на живота. Съвсем не е изключено това да се дължи и на любовта му към виното.

„Доброто вино е жизненоважна необходимост за мен“, казвал третият президент на САЩ Томас  Джеферсън, с което разкривал едно свое увлечение и експертност, за които малко се знае.