Жената, която изобрети играта "Монополи", но не спечели нищо от нея

Една вечер в края на 1932 г. бизнесмен от Филаделфия на име Чарлз Тод и съпругата му Олив запознават своите приятели Чарлз и Естер Дароу с настолна игра за недвижими имоти. Докато двете двойки седели около дъската, ентусиазирано хвърляли заровете, купували имоти и местели фигурките си, играта толкова им допаднала, че Чарлз Тод направил собствен комплект и започнал да учи приятелите си на някои от по-сложните правила. Играта нямала официално име: не се продавала в кутия, а се предавала от приятел на приятел, но всички я наричали „Монополи“.

Един ден, въпреки че вече бил добре запознат с играта, Дароу, който бил безработен и отчаяно се нуждаел от пари, за да издържа семейството си, помолил Чарлз Тод за писмено копие на правилата. Тод бил леко озадачен, тъй като никога не ги бил записвал, нито пък изглеждало, че някъде въобще съществуват писмени правила.

Това обаче всъщност не било вярно - правилата на играта били измислени във Вашингтон през 1903 г. от смела и прогресивна жена на име Елизабет Маджи. Но мястото ѝ в официалната история на играта било изгубено за десетилетия и отстъпено по стечение на обстоятелствата на Чарлз Дароу - човекът, който я научил в дома на свой приятел. 

"Играта на хазяина" - истинското начало на една легенда

Въпреки че голяма част от историята на Елизабет Маджи е известна от близо половин век, митът за Чарлз Дароу продължава да съществува като вдъхновяваща притча за американската иновация (благодарение в не малка степен на издателя на „Монополи“, както и на самия Дароу). След като той продава версия на играта на Parker Brothers и тя се превръща в изключителен успех, който в крайна сметка му носи милиони, журналистите често го питали как е успял да измисли „Монополи“ от нищото и донесе радост в толкова много домове по света. 

„Чиста случайност“, казва Дароу пред филаделфийския вестник Germantown Bulletin. „Напълно неочаквано и нелогично.“

За Елизабет Маджи, известна на приятелите си като Лизи, проблемите на новия век били толкова мащабни, неравенствата в доходите — толкова огромни, а монополистите — толкова могъщи, че изглеждало невъзможно една жена, работеща като стенографка, да има шанс да облекчи обществените злини с нещо толкова тривиално като настолна игра. Но тя била решена да опита.

Нощ след нощ, след края на работния си ден, Лизи сядала у дома, рисувала и прерисувала, мислела и преосмисляла правилата. Това се случва в първите години на ХХ век и тя искала настолната ѝ игра да отразява прогресивните ѝ политически възгледи — основа на цялата ѝ идея.

Потомка на шотландски имигранти, Лизи имала силна работна етика. По онова време тя била неомъжена — нещо необичайно за жена на нейната възраст. Още по-необичаен бил фактът, че тя била глава на собственото си домакинство. Напълно сама Лизи Маджи спестила пари и купила дома си, заедно с няколко декара земя.

Тя живеела в окръг Принс Джордж, квартал във Вашингтон, а съседите ѝ включвали представители на всякакви профекии и съсловия - млекар, амбулантен търговец, моряк, дърводелец и музикант. Лизи деляла дома си с мъж актьор, който плащал наем, и с чернокожа жена, която изпълнявала ролята на домашна прислужница. Тя била и изключително политически активна, като вечер след работа преподавала курсове по своите убеждения, но не достигала до достатъчно хора. Нуждаела се от ново средство — нещо креативно и интерактивно.

Изходът бил очевиден. В началото на ХХ век настолните игри ставали все по-разпространени в домовете на средната класа. Освен това все повече изобретатели откривали, че игрите не са просто развлечение, а и средство за комуникация. И така Лизи се захванала за работа. 

Тя започнала да говори публично за новата си идея, която нарекла „Играта на хазяина“ ("The Landlord's Game"). „Това е практическа демонстрация на настоящата система на заграбване на земя с всичките ѝ обичайни резултати и последици“, пише тя в едно политическо списание. 

„С пълно право би могла да се нарече "Играта на живота", тъй като съдържа всички елементи на успеха и провала в реалния свят, а целта е същата, каквато изглежда има човешката раса като цяло — натрупването на богатство.“

Играта на Лизи включвала изкуствени пари, нотариални актове и имоти, които можели да се купуват и продават. Играчите заемали пари — от банката или един от друг — и плащали данъци. Имало и път, по който играчите обикаляли дъската — за разлика от линейния дизайн на много игри от онова време. В единия ъгъл били Домът за бедни и Общественият парк, а от другата страна — Затворът. В още един ъгъл имало изображение на земното кълбо и почит към политическия герой на Лизи — икономиста Хенри Джордж, чиито идеи за облагане на богатите земевладелци вдъхновили играта.

„Трудът върху Майката Земя произвежда заплати.“ На дъската присъствали и три думи, които ще се запазят повече от век: "ОТИДИ В ЗАТВОРА".

Лизи начертала по девет правоъгълни полета по краищата на дъската между всеки два ъгъла. В центъра на всяка група от девет имало железопътна линия, а от двете ѝ страни — полета за наем или покупка. Полетата „Абсолютна необходимост“ предлагали стоки като хляб и подслон, а „Франчайз“ — услуги като вода и светлина. Докато обикаляли дъската, играчите извършвали труд и получавали заплати. Всеки път, когато преминели през полето „Майка Земя“, тоест се смятало, че са извършили достатъчно труд върху "Майката Земя“, получавали по 100 долара. Играчите, които останели без пари, били изпращани в Дома за бедни.  

Оригиналното поле за "Играта на хазяина", подадено в американското патентно ведомство. снимка: United States Patent and Trademark Office

Играчите, които навлизали в чужда собственост, били изпращани в затвора, където трябвало да останат, докато изтърпят наказанието си или платят глоба от 50 долара. Изтърпяването означавало да чакат, докато хвърлят "дубъл" (две еднакви числа на зара). 

„Подигравките и закачките на останалите, когато някой се окаже затворник, както и изразите на престорено съчувствие, когато някой е принуден да отиде в Дома за бедни, съставляват голяма част от забавлението на играта“, казвала Лизи. 

"Нищо ново под слънцето"

Лизи Маджи, снимка: Wikipedia

Още от самото си създаване „Играта на хазяина“ целяла да използва естествения човешки инстинкт за съревнование. И донякъде изненадващо, Лизи създала два набора правила: анти-монополистичен, при който всички били възнаграждавани, когато се създава богатство, и монополистичен, при който целта била да се създават монополи и да се смачкват противниците. Нейната визия прегръщала дуализма и съдържала вътрешно противоречие — напрежение между противоположни философии. Но, разбира се, без Лизи да подозира тогава, именно монополистичните правила по-късно щели да завладеят въображението на публиката.

След години на усъвършенстване, писане и размисъл Лизи влиза в Патентното ведомство на САЩ на 23 март 1903 г., за да защити правата си върху „Играта на хазяина“. Две години по-късно тя публикува версия на играта чрез Economic Game Company — нюйоркска фирма, в която тя била съсобственик. Играта станала популярна сред левите интелектуалци и в университетските кампуси, а популярността ѝ се разпространявала през следващите три десетилетия. В крайна сметка тя била възприета от общност квакери в Атлантик Сити, които я персонализирали с имената на местни квартали — и оттам стигнала до Чарлз Дароу.

Играта, която Дароу представя на Parker Brothers, е продадена в стотици милиони копия по света, а той самият получава авторски възнаграждения за нея през целия си живот.

Лизи Маджи също получава скромна сума от Parker Brothers. Когато играта започнала да набира популярност в средата на 30-те години, компанията изкупувала правата върху други свързани игри, за да защити позициите си. За патента на „Играта на хазяина“ и още две идеи Лизи получила, според сведенията, 500 долара и никакво право на други бъдещи възнаграждения. 

Първоначално тя не подозирала истинските мотиви за покупката на нейния патент. Когато прототип на версията на Parker Brothers пристигнал в дома ѝ в Арлингтън, тя била възхитена. В писмо до Фостър Паркър — племенник на Джордж и ковчежник на компанията — тя пише, че „песен е зазвучала в сърцето ѝ“, откакто играта пристигнала. 

„Някой ден се надявам да публикувате и други мои игри, но не мисля, че която и да е от тях ще ви създаде толкова грижи или ще бъде толкова важна за мен, както тази, и съм сигурна, че не бих вдигала толкова шум около тях.“, продължава тя.

Но с времето истината ѝ станала ясна и тя публично се разгневила. През януари 1936 г. истинската авторка на "Монополи" дава интервюта за Washington Post и Washington Evening Star. На снимка към статията във Evening Star тя държи дъски от „Играта на хазяина“ и от друга игра, върху която думата MONOPOLY е изписана четири пъти с удебелени черни букви. На масата пред нея стояла вече познатата „дъска на Дароу“, току-що извадена от кутията на Parker Brothers. Образът на Лизи, описан от репортера, бил пределно ясен. Тя била гневна, наранена и търсеща възмездие от компания, която според нея била откраднала най-успешната ѝ идея. Parker Brothers вече притежавали правата върху патентованата през 1924 г. „Игра на хазяина“, но не разказвали историята ѝ, започваща още през 1904 г. Нито пък повдигали въпроса, че играта е била в публичното пространство в продължение на десетилетия. Тя била изобретила играта и можела да го докаже.

Репортерът на Evening Star пише:

"Играта на Лизи не е постигнала популярността, която има днес. Нужен е бил Чарлз Б. Дароу, инженер от Филаделфия, който да я извади от забравата на Патентното ведомство и да я поукраси, за да я задвижи. Миналия август голяма компания за производство на игри пое неговите подобрения. През ноември г-жа Филипс (Маджи, която вече била омъжена) продаде патентните си права на компанията. Тя имаше гръмък успех, но не и за г-жа Филипс. Вероятно, ако се отчетат адвокатските, печатните и патентните такси, играта ѝ е струвала повече, отколкото е спечелила от нея.“ 

Както казва самата тя пред Washington Post в статия от същия ден: „Няма нищо ново под слънцето.“

Всичко това било напразно. За голямо разочарование на Лизи, другите две игри, които тя създала за Parker Brothers — King’s Men и Bargain Day — получили малка публичност и потънали в забвение. Новата версия на „Играта на хазяина“ на Parker Brothers също изчезнала. А с нея — и Лизи Маджи. Тя умира през 1948 г. — вдовица без деца, чийто некролог и надгробен камък не споменават нищо за нейното изобретение. Едно от последните ѝ работни места била в Службата по образование на САЩ, където колегите я познавали единствено като възрастна машинописка, която разказвала за това, че е измисляла игри. 

Игри и политика

Докато Чарлз Дароу жънел плодовете на успеха на играта, ролята на Лизи Маджи в изобретяването на „Монополи“ оставала скрита за публиката. Но през 1973 г. Ралф Анспак — академик с леви политически възгледи, който бил подложен на съдебен натиск от Parker Brothers заради създаването на играта Anti-Monopoly — научил нейната история, докато водил делото си, опитвайки се да подкопае монопола на компанията върху интелектуалната собственост. Съдебният спор продължил цяло десетилетие, но в крайна сметка Анспак спечелил, като в процеса поставил жизненоважната роля на Маджи в историята на играта извън всякакво съмнение и изградил изключителен архив от материали, който служи като гръбнак на целия разказ за нейната дейност.

Но, въпреки това, легендата за "случайното хрумване" на Чарлз Дароу продължава да живее. "Митът е хубав, чист и добре структуриран пример за школата "Еврика" на американските индустриални легенди“, пише Калвин Трилин от The New Yorker през 1978 г. 

Трудно е да не се запитаме колко още неразкрити истории съществуват — истории на изгубени гении като Лизи Маджи, които тихо допринасят за изграждането на света, а приносът им е толкова естествено вплетен в прогреса, че рядко се замисляме за произхода му. Повечето хора знаят за братята Уилбър и Орвил Райт (които подават патента за летателния си апарат в същия ден, в който и Лизи Маджи) за нейната игра, но не си спомнят за другите авиатори, които също са се стремели да летят. 

Поговорката, че успехът има много бащи, но помним само един (да не говорим за майките на успеха), звучи изключително вярно. Всеки, който някога е играл „Монополи“, е допринесъл за удивителната устойчивост на играта и, в някаква степен, я е направил своя. Игрите не са просто реликви на своите създатели — тяхната история се разказва и чрез играчите им. И, подобно на оригиналната кръгла дъска на Лизи, балансът между победители и губещи непрекъснато се променя. 

Историята за изобретяването на играта "Монополи" е разказана подробно в книгата "The Monopolists: Obsession, Fury, and the Scandal Behind the World's Favorite Board Game" на Мери Пилън.