Вие сте главният изпълнителен директор на живота си

Напоследък посещавам доста училища и питам директорите как се справят с лошата дисциплина. Един от тях ми даде следния пример:

Джак и Джил си играят. Джак удря Джил и тя се оплаква на учителката, която отива при Джак и настоява той да се извини и да разбере какво е направил не просто с „Джил, извинявай”, а „Джил, съжалявам, че те ударих”.

Джил вероятно ще каже „Всичко е наред”, защото това е чувала от възрастните около себе си. Учителката отговаря: „Не, Джил, не бива да казваш това, не всичко е наред. Няма нищо редно в това, някой да те удря. Ако искаш, кажи на Джак, че приемаш извинението му.”

Така Джил престава да бъде жертва. Тя има силата да реши дали да приеме извинението на Джак.

Излишно е да казвам, че записах дъщеря си в това училище. Дано тя да открие тази сила в себе си по-рано, отколкото аз го направих.

С тази история искам да ви обясня три неща, всяко от които се върти около чувството за сила. Ето ги и тях.

1. Животът си е ваш. Изградете си визия и стратегия.

Не е лесно да знаете къде искате да идете и какво искате да постигнете, но няма кой друг да разбере вместо вас. Намерете време да помислите за визията си за живота. Какво би ви донесло удовлетворение? Какъв е правилният баланс между личния и професионалния живот? След като разберете това, открийте начин да осъществите целите си. Помнете, че всичко е процес – отнема време. Някои могат да се справят сами, други имат нужда от приятел или ментор. Освен това, верният отговор е различен за всеки.

2. Поемете юздите и бъдете силни.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Важното е да се справяте с неравностите по пътя. Поемете контрол. Не оставяйте другите да диктуват живота ви.

Например, подготвяйте си домашното, когато договаряте някаква оферта. Не позволявайте на събеседника ви да ви влияе и да ви примамва да тръгнете в посока, в която не искате. Това не ви прави твърдоглави. Просто трябва да отстоявате позицията си, когато разполагате с необходимата информация, за да я подкрепите.

Не позволявайте на никого да злоупотребява с вас и да ви тормози. Наскоро присъствах на среща с още 15 души, на която някой буквално ме надвика и ми каза че греша, без да се обоснове. Инстинктът ми ме съветваше да се свия, но знаех, че трябва да се справя със ситуацията по правилния начин, за да не ме е яд след това. Дадох да се разбере, че не съм съгласна, и изложих аргументите си. След малко, останалите присъстващи разрешиха конфликта. Така и не помня в чия полза, но това не е важно – важното е, че не позволих на някого да ми отнеме силата.

3. Бъдете искрени със себе си. Променете ситуацията, когато е необходимо.

Когато слушам хората да се оплакват, че се чувстват като жертви на работното място – например заради нечие субективно отношение, - първата ми мисъл е „Защо си още там?” Може да ви се стори наивно, но смятам, че всеки има правото да напусне, когато нещата не работят в негова полза. За да направите тази крачка, са нужни две неща:

- Уменията, които ще ви гарантират други възможности;
- Достатъчно пари, с които да оцелеете в следващите 6-12 месеца, след като напуснете.

Ако не разполагате с такива, набавете си ги. Те ще ви послужат като спасителна мрежа, когато дойде време да вземете важното решение.

Говоря за това като за самостоятелно пътуване, но не е така. Вярвам, че е жизненоважно да имате ментори и съветници. И все пак, работата като главен изпълнителен директор е доста самотно занимание. Но независимо колко важно е да чувате и чужди гледни точки, вие сте зад волана и вие трябва да вземате решенията.

Минал Мехта, кариерен инструктор към Harvard Business Review, в LinkedIn