Възгледите на един индуски монах за богатството

Всички мислим за значението на парите. Дори индуските монаси. 

Наскоро един от авторите на в. "Ню Йорк Таймс" - Артър Брукс, разказа на страниците на изданието за своя среща с монах на име Гнанмунидас в индийския град Ню Делхи. Монахът бил мъж, който се отказал от всички светски условия, за да заживее с расо в молитвен храм в града. Като такъв, му е забранено да докосва пари. В същото време той не бил обикновен индиец с опит само в страната си - завършил е магистратура по бизнес в Тексаския университет. 

Брукс го попитал дали богатството и икономическият просперитет са нещо лошо. Очаквал, че ще заклейми парите. Ето какво отговорил монахът:

"Икономическият възход е нещо добро. Той спаси милиони хора в страната ми от глад. (...) Няма нищо лошо в парите, човече. Проблемът в живота е привързаността ни към тях. Формулата на добрия живот е проста: "Изобилие без привързаност". 

Послеслов: На тибетски език думата "привързаност" се превежда "ду чаг", което означава в буквален смисъл "мъчително желание". Тя се използва за назоваване на отчаяното сграбчване на нещо от човека, мотивиран от страх да се раздели с него. Смята се, че такава привъразност може да има в много аспкети на живота. Проявява се във връзки с хора, параноя за личната ни репутация, професионални начинания. По отношение на материалното, води до завист и алчност. Освобождаването от тези емоции е решаващо за личното удовлетворение от живота.