Тайната на истинския ментор

Чух, че телефонът звъни, но останах съсредоточен върху картата, разположена пред мен. Едва, когато сержантът по операциите каза: „Майор Маккристъл, търси ви рейнджър Вайнс“ отместих поглед и се втурнах да приема обаждането.

Разговорът започна както винаги: „Какво става?“, казано с диалект от щата Алабама. Продължихме с разкази за скорошни събития и забавни личности. После попитахме за семействата си. Познавахме се добре, затова закачките бяха малко, но дадоха тон на разговора.

Както винаги, следващите 15-20 минути бяха ценни, а понякога дори вълшебни. Темите може би се сменяха, но обектът винаги бях аз. Чрез вещината си да води разговор, подполковник (а по-късно генерал-лейтенант) Джон Вайнс ми даваше напътствия, градивна критика и съвети в кариерен план. За мен, той стана най-ефективният ментор, който някога съм срещал.

Интересното е, че никога не говорехме по график или формално.

Честотата на разговорите зависеше от обстоятелствата. Понякога се чувахме всяка седмица, а друг път два пъти в годината. Разговорите винаги имаха три части. Първата - подържане на приятелство, което се основаваше на доверие, втората – всяко решение или проблем, които стояха пред мен, а третата – проверка на кариерното ми развитие в дългосрочен план.

Джон рядко препоръчваше някакъв план на действие. По-скоро звучеше като Сократ, защото задаваше въпроси, които ми помагаха да избистря и оформя мислите си.

Гледайки назад, си давам сметка, че съветите му бяха ценни. Истинският ефект от неговото менторство беше, че ме наставляваше често и последователно. Отношенията ни започнаха с един прост разговор, а след време прераснаха в серия от разговори. Всеки път щом затворех телефона, вече вярвах, че ще има следващ път, в който да се чуем. Това промени начина, по който действах върху проблемите, които обсъждахме и нещата, които се надявах да му кажа следващия път.

Другата сила на нашите отношения беше в това, че разговорите продължаваха. Ако Джон предложеше аз да направя нещо и кажеше, че и той ще предприеме някакво действие, то аз можех да разчитам, че ще си свърши работата. С течение на времето дълбоко вярвах на думите му, но също така спазвах и моето обещание.

С дългогодишните ни отношения, Джон ме научи как да получавам, но и как да давам наставления. Истинското менторство не е просто един разговор или умен съвет. То е връзка, чрез която се гради доверие, което позволява и на двамата да говорят и слушат не само добрите новини, но и тежките. Очевидно много пъти съм извличал ползи, когато Джон ми кажеше внимателно, но откровено, че излизам от пътя.

Той също ме научи как да бъда ментор. Казваше ми, че трябва да наставлявам няколко души едновременно по всяко време в кариерата си. От неговия пример, знаех какъв ментор мога и трябва да бъда. Трябваше да изградя отношения, основани на доверие.

Седмицата, в която се пенсионирах, попитах Джон дали желае да продължим да работим заедно дори и при новия си начин на живот. Вече изминаха пет години, а ние още го правим.

Стан Маккристъл, съосновател и партньор в McChrystal Group, за Linkedin.com