Животните са красиви хора

Също както хората, животните обичат да се забавляват. Да изпитват положителни емоции. Да вършат нещо само заради удоволствието, не с еволюционна полза или за да оцелеят. С това ще се съгласи всеки собственик на домашен любимец. Потвърждават го и наблюденията над дивите животни – обитатели на някои от най-непокътнатите природни кътчета на планетата. 

Може би една от най-смешните истории за диви животни, които се забавляват, разказва американският документален филм от 1976 г. „Животните са красиви хора”. (Откъс от него можете да видите след текста.) Създаден за киното, той пресъздава поглед върху дивата природа в Южна Африка, в пустинята и покрай тучната делта на река Окаванго. Разказва следното:

Понякога на животните край бреговете на река Окаванго им става скучно. Това пъстро, разглезено общество от различни биологични видове се отегчава от живота. Така се случва, защото за тях нещата просто стават твърде предварително осигурени. Потънали в охолството на природните блага близо до делтата на реката, маймуни, слонове, жирафи, носорози нямат нужда да се борят за оцеляване, както мнозина сред техните "роднини". Не се борят с тежкия климат, както животните на километри от тях в негостоприемната пустинна местност Калахари в Южна Африка. Живеят в истински оазис. В рог на изобилието. 

И докато се прозяват непрестанно и висят по клоновете, лишени от предизвикателства, тези животните край река Окаванго постепенно са установили как могат да направят ежедневието си по-забавно. Нали все пак нещо трябва да се случва?

Единственото им оживление идва в пика на лятото, когато плодовете на дървото марула узреят и започнат да падат по земята. Тогава всичките тези хитри, тежки опашати започват да се хранят с гниещите му плодове. Когато хапнат солидно количество, главата им започва да се замайва. После жирафите започват да вървят смешно и не могат да пазят равновесие. Щраусът стъпва назад, с наклон на тялото леко наляво. Майка глиган води малкото си уверено напред, въпреки че и тя самата не знае накъде го води. Така се случва, защото всички те са пияни. В лодовете на дървото марула има алкохол.

Дървото марула, което упоява отегчените от живота герои на филма, ражда малки зелени плодове, които се събират от местните африканци, когато пожълтеят и паднат на земята. Това се случва между месеците януари и март. Наричано е още слонско дърво (Scelerocarya birrea). Всъщност от неговите плодове се произвежда „Амарула“ – южноафрикански ликьор, който е на второ място в света по продажби след ирландския „Бейлис”. Тези плодове са ползвани също в производството на сокове, сладка, желета. Качествата им са ценни от ароматерапията, хомеопатичната медицина, козметичната индустрия. Смята се, че съдържат четири пъти повече витамин C от портокалите. В тях има 20% захар и 17% алкохол.

3-4 дни след като са паднали на земята, плодовете на марулата ферментират в етанолово съдържание от около 3%. Ето защо животните ги обичат.

Недълго след като документалният филм с нетрезвите бабуни и африкански глигани е представен на зрителите през 70-те години, учени започват да оспорват алкохолния ефект на марулените плодове върху някои от животните. Най-вече върху слоновете. Според изследователите слоновете са твърде мощни животни, за да бъдат замаяни от малките алкохолни количества в плодовете марула, независимо колко са изяли. „Опровергавайки години на анекдоти във филмите, биолози от британския университет в Бристол твърдят, че е почти невъзможно слоновете да бъдат опиянени като ядат плодовете на дърво марула”, съобщи „Сайънс Дейли”. Учените сериозно се задълбочават в анализа на въпроса за пияните африкански слонове. В изследванията си вземат предвид дори факта, че тази животни може да са били зашеметени, след като са се хранили без да пият вода с кората на дървото, в която често живеят бръмбари с отровни остриета. Биолозите са убедени, че тритонният слон, с неговия силен метаболизъм, не би могъл да не понесе обработването на толкова малки количества етанол.

Дори всичко, което казват да е вярно и да приемем, че комичният ефект на откъса от филма с пияните от марула жирафи и хълцащите гъсеници се дължи на майсторска режисура, не може да се отрече, че животните обичат да се забавляват. Те си устройват партита, безсмислени за практическото им оцеляване. Доставят си удоволствия, които ние хората често наблюдаваме с любопитство.

Такъв скорошен пример е този на обитателите на зоопарка Брукфилд в американския щат Илинойс. Те истински се забавляваха пред очите на посетителите с подарените им от специалистите на зоопарка големи тикви, по време на празника Хелоуин през миналата година. Без коментар, американската телевизия CNBC показа запис, в който шимпанзета съсредоточено дълбаят дебелата оранжевата кора, просто така, защото им е интересно. Хипопотамът в зоопарка опита да изяде тиквата с гигантската си захапка. Семейство сурикати стана атракция, като се вмъкна в пробита оранжева кратуна и започна да подава глава от отворите й. Дори на лешояда му беше интересно какво може да има вътре в изтърбушения ярко оранжев зеленчук. Затова надниква в него – представете си картинката.

Дълго хората били изумени от странното поведение на птиците, наричано от някои наблюдатели „мирмекомания” (от myrmex – мравка и mania – обсебване). То се изразява в следното: птицата сяда на почвата или върху мравуняк, отваря крилете си, насочени напред, а опашката свива към корема. Така тя позволява да бъде налазена от десетки бързи, ядосани мравки. Щом оперението й до голяма степен бъде покрито с насекомите, птицата започва да прави необичайни пози на тялото, извива се и се раздвижва, като оставя главата си винаги вдигната нагоре. Този странен ритуал трае около 30 минути, след което тя се разтърсва, за да се отърве от мравките. Ако видът й е такъв, че да ги яде, може да погълне някоя от тях.

Това поведение е наблюдавано сред жерави, сойки, дроздове, косове и папагали, както и в някои други групи пернати. Учените предполагат, че птиците използват мравчената киселина – силно разяждаща съставка, излъчвана като секреция от мравките, за да изчистят перушината си от некрилати насекоми пухояди. Тези вредители се хранят с перата и космите на гостоприемниците им и с люспи от епидермалния слой на кожата им. Някои специалисти обаче вярват, че не всички птици, които правят това, имат проблем с паразитите. Те твърдят, че процесът с мравките се прави за забавление. Чрез него птиците навярно се насищат с мравчената киселина, защото целият този ритуал може да им създаде удоволствие.

При пернатите са забелязани и други, различни склонности да се забавляват. В северната част на Австралия сипки са забелязвани да прелитат до задимени райони, където е имало горяща суха растителност. Там те издигат тялото си, разперват криле и започват въртеливи движения в посока от ляво надясно. Смята се, че така се наслаждават на дима. Освен това птиците прилагат специфични методи да получават наслада, включително чрез секрецията на гъсеници, прахообразното вещество на ларви, соковете на растения, чрез нафталин, пепел или тютюн.

Освен това изследователите са открили, че лабораторни мишки могат да се пристрастят към дъвченето на тютюн. Шимпанзета, отглеждани в изкуствена среда, в много от случаите са показвали, че развиват зависимост към тютюна и алкохола. Някои от тях дори можели да „пушат със стил”, като правят от дима кръгчета, разказват авторите в сайта news.softpedia. Предполага се, че сред маймуните има такива, които дори се наслаждават на пасивното тютюнопушене.

Всички тези прояви не задоволяват нито един от най-ранните животински импулси – глад, възпроизвеждане, самозащита. Те са белег на наличието на личностни качества и предпочитания. Проява са на някакъв вид самосъзнание сред животните, разположено над инстинкта.

Невена Любенова