13 области от живота, в които хората имат съжаления

"Когато хората се обърнат назад към миналото, за какво най-често съжаляват?"

Този въпрос бил поставен пред потребителите на американския сайт Quora. посочва Business Insider. Макар и малко мелодраматичен и труден, въпросът ни кара да си спомним за най-важните неща, които трябва да предприемем за себе си или за други хора, преди да е станало късно. За да не разсъждаваме после в духа на "Ами ако...". 

Отговорите, които били получени в Quora, се разделят по 13 теми. Това са 13-те области, в които хората според американски проучвания имат най-често житейски съжаления. Вон Бел, автор на сайта mind Hacks, посочва че обикновено съжаляваме за неща, които сме направили, но ни се иска да не сме, и за неща, които ни се иска да сме направили, но не сме. Първите са по-чести и по-остри, интензивни съжаления. Вторите са много по-дълготрайно чувство. 

Някои от отговорите в Quora са много лични, силни и болезнени. Те успяха да трогнат до сълзи читатели от света. Ето някои от тях - по един за всяка от 13-те области. 

............

1. Романтика. 

"Съжалявам, че така и не се влюбих в някой, който да е влюбен в мен, и това да бъде лесно."

2. Деца.

"Откакто се помня винаги съм искала да имам деца, но в младите ми години глупаво считах, че за разлика от определени постижения като кариерата, бракът и децата просто ще се случат. Е, те така и не се случиха междувременно. Срещах се с много хора, но никога не се замислих да направя семейството (първи) приоритет. После, в края на 30-те си години, битка с рак на яйчниците ме остави безплодна."

3. Родители.

"Съжалявам, че не прекарвах повече време с родителите си в 20-те ми години. Загубих майка си през 2000 г. и аз чувствам загуба на едно приятелство, което така и не сме имали."

4. Образование.

"Иска ми се да бях последвал мечтите си в края на тийнейджърските си години и да бях решил какво искам да следвам в университета. Ако бях взел решението да повярвам в себе си, в моите таланти, страсти и мечти, вместо да се тревожа за това дали ще си намеря добра работа, животът ми щеше да е много различен днес."

5. Кариери.

"Съжалявам, че така и нямах куража да последвам вътрешния си зов. бях твърде нервен да се опитам в танцьорското изкуство като професия, въпреки че бях много добър в него. Обичам настоящата си професия, но ако има нещо за нея, то е, че тя не би била кариерата, която бих избрал да опитам." 

6. Пари.

"Ако можех да кажа нещо на 25-годишното си Аз, бих му казал "Не се тревожи за пари толкова много. Възползвай се от колкото може повече шансове. Вземи една година почивка, изследвай света като пътуваш. Все още не е късно, но става все по-трудно с годините, дори ако си без деца."

7. Родителство.

"Ако имам едно съжаление, то е, че не прекарвах повече време с децата си докато бяха малки."

8. Здраве.

"Много от съжаленията, които хората споделят, се коренят в лошото умствено здраве. Има буквално милиони хора, които живеят с недиагностицирана депресия от ниски нива, която се появява в ранните им 20-години и става все по-остра и инвалидизираща през 30-те. За мен, тя се проявява по-късно под формата на самолекуване с лекарства и алкохол - първоначално, след което следват неподходящи за личността кариерни избори. С времето, некативността започва да доминира вътрешния монолог и започваш да се презираш и подлагаш на краткосрочни промени. Това може да доведе до много голяма част от бездействието, за което по-късно съжаляваме. Съмнението в себе си е спирала на инерция и парализа. Някои никога не се възстановяват, някои го правят. За мен, лечението идва с осъзнаването, че нещо сериозно не е наред. Умствената болест носи стигма, която ни държи далеч от това да бъдем честни със себе си за това какво реално се случва. Да се търси професионална помощ е важно, но най-важната е работата със самия себе си."

9. Приятелство.

"Иска ми се да бях задържала връзката с приятелите ми." 

10. Благотворителност, помощ.

"Съжалявам за онези моменти, когато съм избирала да не спра да помогна на непознат, който видимо е имал нужда от това, оправдавайки решението си с факта, че вече закъснявам и не искам да поемам риска да ме въвлекат в нещо, което отнема време и е изпълнено с драматичност. За кратките мигове, когато сме разменяли погледи с хората в нужда и тези мигове са оставали с мен." 

11. Самота.

"Като бях млад, бях едновременно наперен и много несигурен. Мислех, че знам всичко и бях ужасен, че може всъщност да не знам нищо. Така че за твърде много неща в живота ми, избрах да се скрия в изолация, вместо да помоля за помощ от по-възрастни, по-опитни хора."

12. Пътуване.

"Единственото ми съжаление е, че не пътувах преди да стана на 24 години. От тогава видях едно огромно парче от Земята, но 24 беше най-сформиращата личността година в живота ми, особено защото започнах да пътувам и особено понеже зададох тон да бъде пътешественик до края на живота си. Ако беше по-рано, шях да съм 5 години напред спрямо мястото, където съм сега, по отношение на увереност, опит и разум, наистина!".

13. Тревоги. 

"Иска ми се да не бях прекарвал толкова много време от живота ми да се тревожа". Това е един от най-честите отговори на изследването по въпроса за какво съжаляваме на Университета "Корнъл" "Cornell Legacy Project", проведено сред 1200 възрастни хора.