Нова мистерия около "Мона Лиза" и нейното мадридско копие

Най-мистериозната картина в историята на европейското изкуство току-що стана още по-тайнствена. В продължение на векове мадридският музей Прадо излага – както се предполагаше – едно обикновено копие на леонардовия шедьовър „Мона Лиза”. Изследователите от музея обаче откриха наскоро, че копието никак не е случайно. С помощта на инфрачервена технология те откриха, че то не само е нарисувано в работилницата на Леонардо да Винчи, но е и правено по абсолютно същото време като оригинала, предаде сп. „Тайм”.

Въпреки че на копието Джокондата е изрисувана с по-тясно лице, по-червеникава рокля и по-изразени вежди, тя е в Прадо от векове. Досега специалистите я гледаха равнодушно и я смятаха за дело на неизвестен фламандски художник. Когато обаче специалистите по запазване на картините в Прадо започнали да я изследват във връзка с предстояща изложба в Париж, станало ясно, че творбата крие в себе си много тайни и огромна стойност. Под черния лак, добавен вероятно през 18 век, инфрачервените лъчи открили пищен тоскански пейзаж, много подобен на този в оригинала.

И това не било всичко. Инфрачервената рефлектография може да стигне чак до първичната скица и да засече промените, правени от художника по време на работата му. След като сравнили изображенията с подобни, направени на „Мона Лиза” през 2004 г., учените определили с голяма точност, че работата е рисувана точно когато Леонардо е работел върху оригинала. „Съществуват писмени източници от съвременници на Леонардо, които разказват, че той е карал учениците си да правят копия на картините му”, заяви кураторът на Прадо Мигел Фаломир. „Сега за първи път откриваме и веществено доказателство за това.”

В момента картината се чисти и реставрира. Международната научна и артистична общност реагира с огромен интерес на откритията, които бяха представени на специална конференция в лондонската Национална галерия. „Авторът трябва да е бил ученик на Леонардо и много близък до него”, смята историкът на изкуството от Оксфордския университет Матю Ландрюс. „Никой не е бил по-близък до него от Андреа Салаи и Франческо Мелдзи.” Салаи, за когото някои историци смятат, че е бил любовник на Леонардо, влиза в неговата работилница през 1490 г., а Мелдзи, когото специалистите от Прадо смятат за истинския автор на копието – през 1506 г.

По-важният въпрос обаче е защо Леонардо е карал учениците си да правят копия от картините му. Тази практика е била доста разпространена през Ренесанса. Едната вероятна причина според Фаломир е педагогическа, но по-вероятно е да става дума за финансово решение. „Когато хората мислят за тези велики гении и творци, те забравят, че дори те е трябвало нещо да ядат. А продажбата на копия е била един от начините за печелене на пари.”

Според Ландрюс зад копието е имало по-богата история. Както е известно, Леонардо е пазил оригинала със себе си до самата си смърт. Той никога не го дава на поръчителя Франческо дел Джокондо – мъжът, който според историка Джорджо Вазари е поръчал портрета на жена си Лиза Джерардини при великия художник. „Вероятно Леонардо е осъзнал „Ей, тук имам една доста добра картина” и е накарал да й направят копие, за да я запази за себе си”, смята Ландрюс. „Чак по-късно е решил да не продава оригинала.”

И въпреки че копието повдига много въпроси, то разгада и някои тайни. Ясният пейзаж и линии на стола и корсажа показаха за първи път какво може би се крие под застарелия жълтеникав лак на „Мона Лиза”. „Оригиналът отдавна не е бил реставриран”, допълни Фаломир. „А копието позволява да го погледнем с нови очи.”