Притча за скритото оръжие на Дявола

Решил Дяволът да продаде целия си арсенал от инструменти. Наредил ги старателно на голяма стъклена витрина. Каква колекция само! Тук бил блестящият Кинжал на Завистта, до него кротко лежал Чукът на Гнева. От другата страна се простирали лъковете на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръжията на Страха, Горделивостта и Ненавистта.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис „Униние“. За всеобщо учудване, цената на този инструмент била по-висока от тази на всички останали, взети заедно. Един от насъбралата се тълпа пред витрината попитал Дявола защо е толкова скъп този нищо и никакъв клин, а той отговорил:

- Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. Ако съумея да вбия този клин в главата на човека, той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Погалил Дяволът нежно неугледния експонат и отсякъл с тържествуваща усмивка: - Няма нищо по-смъртоносно от унинието!