PR изводи от срама на Тайгър Уудс

"Преди две години светът престана да иска да бъде на мястото на Тайгър Уудс. Обикновено не скачам в анализи на светските новини, но медийната блъсканица около признанието за „кръшкането” на най-добрият голфър ни дава на всички нас, които се занимаваме със закрила на бранда, няколко ценни урока." Това разказва в електронното издание Entrepreneur Аарън Куиткен.

Авторът отбелязва, че преди скандала с признанието за изневяра, Уудс е бил възприеман като модел за подражание и бранд супергерой. Смятан е за непобедим на игрището за голф, „извънземен” със своята игра. Затова, на много от феновете му им е било трудно да приемат признанията му, че е изневерявал на жена си. Това приземява образът на Уудс и го превръща в обикновен човек, който греши и го хващат как греши като всички останали.

Имиджът на Тайгър Уудс като превъзходен състезател по голф се принизява до таблоиден формат.

Според Куиткен, също както много други медийни личности в Америка, които са изпадали в лични и същевременно публични кризи, Тайгър е трябвало по-бързо да превключи на реакция в кризисен мениджмънт, така че да запази доверието на почитателите и на настоящите и бъдещи спонсори.

„За щастие, американските фенове са склонни да прощават”, коментира Куиткен. Одобрението им може да бъде възвърнато с няколко умели кампании за връзки с обществеността, които все пак надхвърлят публичните изявления. И с добра игра, естествено!

Повечето авиокомпании не излизат от бизнеса, когато техен самолет направи катастрофа. И Amazon не спира да работа, след като сваля от виртуалните си рафтове с книги десетки заглавия, свързани с темите за хомосексуализъм. Кризата не бива да е край, а начало на битка, която трябва да бъде спечелена. Шоуто трябва да продължи, не бива да има бягство.

„Бранд самоубийството” винаги е екстремно. Името и марката се градят с години, но могат да бъдат съсипани за минута. „Стюардите” и говорителите на бранда могат да бъдат тези, които ще го съсипят окончателно. Затова е необходим своевременен отговор директно от засегнатото лице.

Едно от класическите правила на кризисния PR е, че можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш от проблема. „Тайгър изчака твърде дълго, преди да каже какво става. Минаха няколко дни, преди да реагира, и така се разпространиха множество предположения и различна информация в медиите. Дори да нямате какво да кажете, ще ви е от голяма помощ, ако веднага направите публично изявление”, смята Куиткен.

В случаите като този с Тайгър Уудс, когато вълната от клюки започне да се надига и да става все по-голяма, е необходима адекватна реакция на коментар (с признание или отрицание), който е изречен разбираемо и ясно.

В говоренето по време на криза с имиджа е много важно всичко, което се казва, да се разбира. Увъртането, многословието и неясните фрази са строго забранени. Те издават вина и внушават, че този който ги изрича, лъже.

Реакцията на коментар фокусира вниманието върху греха и отнема от ожесточеността, насочена лично към грешника. Общественото мнение и преценка често се базират на това как компанията, човекът или брандът отговарят в ситуацията на криза и не толкова върху това какво всъщност е извършил прегрешилият.