Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада

Музикантите са широко скроени хора. В един оркестър, който представял на изтънченото ухо на отбраната публика двучасово произведение на един от класиците, участвал изпълнител, чиято единствена задача била да удари веднъж с чинелите минути преди края. Той обаче се залисал и пропуснал момента, което практически направило неговото участие абсолютно излишно. Но най-поучителното е, че когато го питали как е минал концертът, той отговорил „А, много добре!”. Това е типичният отговор на човек, който принадлежи към съвсем друга школа по философия на живота от тези корпоративни мъдреци, които стриктно разпределят и разграничават отговорности, задължения и резултати.

PR agencies are lazy and obstructive (Пиар агенциите са мързеливи и негодуващи). Това признание, или по-скоро присъда, изречена наскоро от висш мениджър в страната ни, показва две важни неща. Първо, някъде не е убедително начертана границата между това, което пиар агенцията може да постигне, и това, което не може. И второ, някой някъде все пак е овладял умението да извежда напред позитивите от свършеното или от случилото се с идеята например те да засенчат негативите. Колко пъти се е случвало, когато на едно събитие е празно, да казваме „дойдоха най-важните гости” или „ето, не е пренаселено и има въздух за всички”? Колко пъти ни е било на върха на езика да кажем на шефа или на клиента „Абе, какво се зориш с разположението на логото, така или иначе никой няма да му обърне внимание”? Практически всяка една ситуация е като батерия – има плюс, има и минус. Въпросът е не толкова от коя страна ще я гледаме, а колко дълго ще се взираме в едната й част, която и от двете. Защото при това положение зареждането с енергия би било абсурдно.

Има един страхотен лаф, който подхожда на такива ситуации: „Ако животът ти поднесе лимон, не се колебай – направи си лимонада”. Вероятно книгите за трениране на позитивното мислене са пълни с него. Само че при много от нас не е нужно да ги четем – ние технологията за преработка на лимони си я владеем много добре, само дето достатъчно често не го осъзнаваме. И затова, ако заедно с музикантите намерим начин как да извлечем това познание и тези умения и да напишем книга за самоусъвършенстване, тя има сериозни основания да изпревари по популярност онази за пилешката супа. Особено през лятото. Защото супата сгрява, а всъщност работата често е толкова динамична независимо от моментната ситуация на пазара, че понякога води до прегряване. А лимонадата е достатъчно добре изпитано средство за свежест и прохлада.

И всъщност много по-важно от това да намериш позитивния момент във всяка ситуация е да извлечеш ползата от нея. Правенето на лимонада като полезен продукт, създаден от предизвикващи гримаси съставки, много повече клони към това. Именно затова е време той да изпълзи извън книгите за самоусъвършенстване и ученическо-студентския фолклор и да влезе с фанфари като мениджърска практика. Защото идеята за ползата от всичко е в основата на всичко останало – като оптимизацията на ресурсите и процесите, мотивацията на персонала и други. Как например маркетинговите специалисти с триста зора успяват да извлекат нещо интересно от един нов стандартен продукт, за да го покажат на потенциалните клиенти? Как пиар професионалистите извличат от едно малко събитие история и я разказват увлекателно на медиите и на потребителите? Стига да се открие зрънцето полза (защото понякога наистина е зрънце).

Точно като за лятото, времето на свежестта и лимонадата, в момента виждаме как позитивизмът и търсенето на полезните съставки се случват на практика. Протестите в страната буквално пращят от чувство за хумор, от усмивки, от ирония и самоирония, изразени в какви ли не плакати и артистични акции. Един брилянтен пример за реакция с позитивизъм срещу негативизма, който идва от горе. При това натискът в никакъв случай не е по-малък – даже от време на време като че ли политиците се стряскат от него вероятно защото винаги са очаквали, че едно подобно поведение се изразява чрез чупене на витрини на магазини и обръщане на коли.

В един по-микро план подобна картина може да бъде създадена и по време на работа. Ако колегата те е прецакал и е взел да работи върху проект, до който много си искал да се добереш, забрави моментално за него, можеш да се съсредоточиш в своя и да го реализираш блестящо. Чувал съм, че едни от най-добрите защитници във футбола са тези, които са искали да бъдат нападатели, но някой по-нападателен се е наместил преди тях на тази позиция. Един кисел клиент, който непрекъснато разваля работното ежедневие с неоправдани искания, например е чудесна мотивация да се напънем да потърсим друг, за да можем да се откажем от първия. Колкото и непазарно на пръв поглед да изглежда това. За тези от нас, които работят в сферата на комуникациите, това като че ли е някаква ерес – заради кризата ли, заради дебелите наръчници по мениджмънт ли мазохистично влагаме всичките си усилия да си задържим клиентите. А колко по-лежерно и сигурно успешно ще е, вместо да стискаме зъби във фалшива усмивка, това да ни мотивира да се гмурнем в пазара в търсене на нови.

И още от наръчника за правене на лимонада: ако работата намалява, значи е време за отпуск, който ще презареди тялото и мисленето и вероятно ще даде нов прилив на идеи как да работим повече, съответно как да печелим повече. Освен това намаляващата работа е страхотна възможност да обърнем повече внимание на семейството си. От подобно общуване понякога се черпи голямо вдъхновение, неслучайно много автори на книги в увода благодарят на голямо количество близки – жената, децата, тъщата, кучето, вдъхновителя. Конфликтите в екипа са повод да се замислим дали да не направим някакво преразпределение на отговорностите. Случаите на забавяне, които определено в момента в бранша на комуникациите зачестяват, ни дават възможност да тренираме още по-добре уменията си за убеждаване – как да получим плащането си по-бързо, което определено тренира ума, при това в достатъчно пресечен терен. А също и ни дава повод да се замислим върху оптимизирането на разходите, което в период на възход е една от последните грижи.

Понеже стана въпрос за оптимизация, интересна от тази гледна точка е ролята на онзи музикант с чинелите, споменат в началото. По логиката, по която се управляват процесите в сферата на маркетинга и пиара, няма да има нужда от него, просто ще помолим друг от оркестъра да остави за момент цигулката си, да удари чинелите и после да продължи. Не би повлияло съществено на крайния музикален резултат, но за сметка на това ще спести ресурси. Но житейската и работна философия на музикантите е различна. И слава богу, иначе кой знае какви бедни на звуци симфонии щяхме да слушаме.

Д-р Александър Христов, списание "Мениджър"